Гневната реакция – на две вълни
Чувството за заплаха отключва гневната реакция: реална опасност или символична заплаха спрямо самоуважението ни: грубо отношение, заплахи, унижения, неуспех и др. Серията лимбични импулси имат двояко влияние върху мозъка. От една страна се отделят катехоламини, които пораждат бърз прилив на енергия – достатъчен за „еднократно интензивно действие“, както го определя Зилман, или, с други думи – за „бягство или бой“. Той трае няколко минути.
Междувременно друга породена от амигдалата вълна преминава през адренокортикалния дял от нервната система и мобилизира основните мускулни групи, подготвяйки ги за действие. Тази вълна е много по-продължителна от прилива на катехоламини. Може да трае часове, та дори и дни, поддържайки емоционалния мозък в бойна готовност. Тя е и причината за това всички последващи реакции да се осъществяват много по-бързо. Това обяснява защо хората са много по-склонни да избухнат, ако вече са били провокирани или дори само леко раздразнени от нещо друго. Всеки стрес води до такава мобилизация и снижава прага на чувствителност спрямо дразнители, предизвикващи гняв.
Пример: Човек, който е имал труден ден в службата, може лесно да се вбеси вечер у дома от дреболии – от виковете на децата например, които при други обстоятелства не биха довели до неконтролируема емоционална реакция.
„Всеки удар, който нанасяме в пристъп на гняв,
в крайна сметка се стоварва върху нас самите“ (Уилям Пен).
Автор: Йорданка Дейчева
