Възможно ли е
да контролираме гневните изблици?
- Категорично да.
Пример: И жена ми, и работодателят ми могат да ме ядосат с нещо. Вкъщи се разкрещявам на жена си, но на работа не крещя на шефа си. Щом в единия случай успяваме да овладеем гнева си, значи е възможно да го направим и в другия. Въпрос на мотивация и решение. А мотивацията се определя най-вече от мирогледа ни. Съществуват две основни философии за отношението към света:
Парадигма на егоизма:
Аз съм в центъра на моя живот и ИСКАМ да направя всичко възможно АЗ да се чувствам добре.
Първата философия (егоизмът) се изразява много точно чрез мирогледа на Хедонизма: най-висшата цел на човешкия живот е удоволствието и насладата (https://bg.wikipedia.org/wiki).
Исая 22:13: „Да ядем и да пием, защото утре ще умрем“.
Според този мироглед ще правим каквото ни се иска: щом ни се иска, ще викаме, ще обиждаме, ще удряме и т.н. Днес като че ли той е преобладаващата философия в нашето общество.
Парадигма на алтруизма:
Аз съм важен, но другите са също толкова важни, колкото мен. ИСКАМ да направя всичко възможно ВСИЧКИ да се чувстваме добре.
Втората философия (алтруизмът) е обобщена във втората най-важна Християнска заповед:
Матей 22:39: „Да възлюбиш ближния си, както себе си“.
Когато уважаваме и ценим другия, колкото уважаваме и ценим себе си, тогава няма да го обиждаме, унижаваме, подиграваме, а ще изразяваме гнева си към него/нея цивилизовано.
В основата на поведението ни стои нашата житейска философия.
Притчи 16:32: „Който не се гневи бързо, е по-добър от храбрия, и който владее духа си – от завоевател на град“. Мъдрецът Соломон още преди 3 000 години е бил наясно с емоционалната интелигентност: когато човек мисли трезво, може да контролира чувствата си и да взема правилни решения.
Йорданка Дейчева, психолог, Клуб Психология и здраве – Плевен,
Автор: Йорданка Дейчева
