Урок 13.
Можем ли да общуваме с Мъртвите
(Спиритизмът)

Чародей, Врачки и Баячки, Какво казва Библията за тях ?





Според пророчествата на Христос за последното време, в което живеем, спиритизма и небиблейските учения ще се развиват с бързи темпове. Днес съществуват изключително голям набор от книги, които ни убеждават в живот след смъртта.



Хора, преживели клинична смърт разказват за свои свръхестествени преживявания.



Считат, че са пътували извън тялото си. Някои от тях разказват, че са наблюдавали собствената си операция, други, че са видели наскърбените свои близки, които напрегнато са очаквали развоя на събитията.



Често преживелите клинична смърт разказват за светлина или тунел в който влизат и усещат неземен мир. Някои пък се срещат със свои починали близки и провеждат разговор. Тук няма да коментираме защо се случва всичко това, но ще отбележим, че при болните хора, когато мозъкът не може да има същата съзнателна дейност и защита, дяволът има своята намеса и проектира преживявания, които болният човек преживява като реалност.



Остава въпросът: МОЖЕМ ЛИ ДА ПЪТУВАМЕ ИЗВЪН ТЯЛОТО СИ?
Това твърдение стои в основата на много езически, особено източни религии, които залагат на идеята за саморазвитие на човека чрез медитация.



Съзнателно ли е състоянието след смъртта?
Ще разгледаме какво е мнението на спиритизма и ще го сравним с библейското учение.



Спиритизма идва от думата “spirit”, което значи “дух”. Това е учение, че духовете на умрелите съществуват съзнателно и могат да се свързват с живите посредством трето лице, наречено медиум (посредник).











Забележете това богохулно твърдение. Излиза, че дявола е прав, когато изказва първата лъжа.



Христос е изключително ясен, когато коментира дявола.





Библията е категорична по въпроса можем ли да общуваме с мъртвите. Няма души, които съществуват някъде и търсят контакт с живите, защото в смъртта няма волеви импулс, няма никаква дейност.



В смъртта няма съзнание, а пълна неизвестност за онова, което става с близките.



В никакъв случай не бива да очакваме мъртвия да се върне в дома си и да общува със своите роднини. Суеверията, че душата живее 40 дни в своя дом, преди да отиде в отвъдното, нямат никаква библейска основа.
Днес съществуват множество ритуали (помени), дори религиозни празници (Задушница), в чест на мъртвите. Вярва се, че живите могат да хранят, поят или облекчават състоянието на мъртвите в отвъдното. Това са небиблейски суеверия.



Мъртвите не се връщат при живите.







В Библията съществува изрична забрана да се търси мнението на духове на мъртви хора.



Имаме и предупреждението на ап. Павел
Разбираме, че дявола и неговите паднали ангели съвършено могат да лъжат и да се представят за духове на починали близки. Така те прокарват своите демонски учения и отклоняват хората от Божиите думи – Библията.



Божието предупреждение е, че в последните времена дяволът ще действа всред вярващите чрез „измамителни духове“.



Божият съвет е да изпитваме тези духове и да не се доверяваме сляпо на всяко твърдение.



Христос изказва изрично предупреждение към хора, които се затварят в тайни стаи и призовават духове за свръхестествени явявания. Особено тези, които твърдят, че се срещат с духа на Христос. Когато Христос се върне на тази земя при Второто пришествие, това ще бъде грандиозно събитие, видимо по цялата земя, а не тайно и скрито в някакви помещения.



Призоваването или службите за мъртвите са наречени „мерзост“.















































































Продължете да изследвате Библията със следващия урок.

Как са се покланяли на Бога в древността