Исус учи, че законът е непроменим, а по този начин и съботата, след като е част от него, не е променена.

"Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците; не съм дошъл да разруша, но да изпълня. Защото истина ви казвам: Докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне." - Матей 5:17,18

Aпостолите не са променили съботата, а са учили послушание към Божиите заповеди.

"И по това сме уверени, че Го познаваме, ако пазим заповедите Му.
Който казва:
Познавам Го, а заповедите Му не пази, лъжец е, и истината не е в него." - 1 Йоан 2:3,4

Католическата църква е променила закона в три заповеди:

- Премахната втора заповед в катехизиса си.

- Четвъртата става трета и изменена – „Осветявай седмия ден неделята.”

- Десетата заповед е разделена на две, за да станат отново десет.

През 135 г.сл.Хр. при еврейския бунт на Бар Кохба:

“Тогава разгневеният император Адриан забранил практикуването на еврейската религия в цялата империя, като особено строго осъдил съботния празник.” Самуеле Бакиоки „Божествен покой за човешкото безпокойство“

В стремежа си да се разграничат от евреите, някои християни, особено в Рим, започнали да омаловажават изискванията на съботата и спазвали и двата дни – съботата – почивен, а неделя за богослужение.

Първият неделен закон е издаден от император Константин.

“В почитаемия Ден на Слънцето нека служителите и хората в градовете да почиват и всички магазини да бъдат затворени.” - Указ на Константин през 321 г.

В 325 г. сл. Хр. Римския епископ Силвестър официално нарича неделята "Господен ден".

На Лаодикийски събор - канон 29 в 364 г. "Християните, не трябва да юдействат и да почиват в събота, но трябва да работят в този ден. Ако се намерят, че юдействат, ще бъдат отлъчени от Христа."

В 538 год. Орлеанският събор въвежда строго празнуване на неделята.

Промяната е станала постепенно между ІІІ и VI век под влиянието на омраза към всичко юдейско и нахлуването на езически обичаи в християнската църква (неделята се е почитала от езичниците като ден на слънцето – митраизъм.)

Проблемът е, че когато нарушаваме дори и една заповед, ние сме нарушители на целия закон. Не става въпрос за дни, а за послушание.

"Защото, който опази целия закон, а съгреши в едно нещо, бива виновен във всичко. Понеже Оня, Който е рекъл:
"Не прелюбодействувай", рекъл е и: "Не убивай", тъй че, ако не прелюбодействуваш, а пък убиваш, станал си престъпник на закона." - Яков 2:10,11

Опасността е, че когато съзнателно пазим неделята, ние се покланяме на човешки авторитет, а не на Бога.

"Не знаете ли, че комуто предавате себе си като послушни слуги, слуги сте на оня, комуто се покорявате, било на греха, който докарва смърт, или на послушанието, което докарва правда?" - Римляни 6:16

Прочетете още..