В Библията има около 300 пророчества за идването на Христос. Те са като предварително написана биография на Този, Който има да дойде, Обещаният, изпратен за да ни помогне в нашата нужда. Изкупителният план се разгъва постепенно в историческия ход пред човешката фамилия. Първото съобщение е още в Едем, веднага след грехопадението.

“Ще поставя и вражда между тебе и жената, между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти смаже главата, а ти ще му нараниш петата.” - Битие 3:15

Бог се обърна тук към змията, с която Сатана си послужи, за да измами човека. В присъдата над Сатана беше първото загатване за съществуването на спасителен план и лъч на надежда за падналия човек. В този забележителен стих се говори за “потомъка на жената”. Кой е този потомък? Всички родословни таблици в Библията са дадени по мъжка линия. Само тук се говори за потомъка на жената, с което се предсказва свръхестественото зачатие и рождение на световния Спасител Исус Христос. Божият Син трябваше да остави небесната слава и да дойде на земята, за да ни помогне. Чрез силата на Св. Дух стана въплъщението на Христос, т.е. Той взе човешка плът и се роди като бебе от Мария. Това първо загатване в Едемската обстановка ни разкрива бъдеща борба, един световен конфликт между силите на доброто и злото. В тази борба и ние сме актьори без изключение. Но това знаменито пророчество предсказва и светлия финал, сигурната победа над сатанинските сили.

“Тогава втори път ангел Господен викна на Авраама от небето и рече: В Себе Си се заклевам, казва Господ, че понеже си сторил това нещо и не пожали сина си, единствения си син, ще те благословя премного...; в твоето потомство ще се благословят всичките народи на земята, защото си послушал гласа Ми.” - Битие 22:15-18

Много от историите, записани в Стария Завет, са начини, по които Бог илюстрира бъдещите събития, те са своеобразни пророчества. Една такава история е Авраам, който жертва сина си. Така Бог предварително разкри изкупителния план. Авраам в тази сърцераздирателна драма е прототип на Бог Отец, а Исак (сина му) - на Сина – Исус Христос. Авраам трябваше да преживее като баща онази мъка, която Отец щеше да преживее при жертването на Сина Си. Изкупителното дело е извършено от Христос, но заедно с Него и Отец преживява и понася всичко - и страданията, и позора.

Много образи и символи в Стария Завет са пророчества за мисията на Христос. Същността на старозаветната религия е жертвата. Една драматична сцена се е повтаряла многократно в древните времена. Съгрешилият израилтянин вземаше едно жертвено животно и отиваше в храма, слагаше ръцете си върху главата на невинното животно, изповядваше греха си и го заколваше. Този принцип внушен от Бога чрез Мойсей, е така наречената заместническа жертва. Смисълът на всичко това е, че вместо да умре човекът поради своето престъпление, умира едно невинно животно като заместник. Това бе символично жертвоприношение и сочеше напред към идещия Спасител, Който щеше да бъде истинската и достатъчна жертва за греховете на цялото човечеството. С този акт жертвоприносителят е изразявал вяра в идещия Месия, Спасител, Христос. И когато се появи Христос на Земята, Йоан Кръстител Го видя и извика с вълнение:

“Ето Божият Агнец, Който носи греха на света!” - Йоан 1:29

„Не ще липсва скиптър от Юда, нито управителен жезъл отсред нозете му,
докле дойде Сило /Мирний/ и нему ще се покоряват племената.“ - Битие 49:10

Още от даването на първото обещание за идването на Избавителя на Адам, хората започнаха да очакват Неговото появяване. Постепенно в течение на времето Бог откриваше, че Христос ще дойде от Авраамовото потомство, от племето на Юда и наследник по линията на цар Давид. Името Мирний говори нещо за характера на Исус, а също и за мисията, която щеше да извърши - да донесе мир между Бога и хората.

„Затова сам Господ ще ви даде знамение: Ето, девица ще зачне и ще роди син,
И ще го нарече Емануил.“ /което значи Бог с нас/ - Исая 7:14

Пророчеството предсказваше, че Исус ще се роди по свръхестествен начин, защото Той е Бог, Който идва между нас. Ако имаше баща и майка човеци, Той също щеше да бъде човек. По начин, който е необясним за нас, чрез девица, Той се въплъти, за да може да извърши спасителния план. Така като човек, Той можеше да общува с хората, за да могат те да Го опознаят и така да открие на творенията Си характера на Бога.

“Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; И управлението ще бъде на рамото Му;
И името Му ще бъде: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира.“ - Исая 9:6

Според това пророчество, обещаният Спасител беше могъщият Бог, Този, Който е Отец на вечността.

На няколко места в Стария Завет има текстове, които недвусмислено показват, че Божеството е повече от една Личност.

„Иеова рече на моя Господ: Седи отдясно Ми докле положа враговете ти за твое подножие.“ - Псалом 110:1

„Твоят престол, Боже, е до вечни векове; Скиптърът на Твоето царство е скиптър на правота. Възлюбил си правда и намразил си нечестие; Затова, Боже, твоят Бог те е помазал с миро на радост повече от твоите събратя.“ - Псалом 45:6,7

„И Господ рече на Сатана: Господ да те смъмри, Сатано; да! да те смъмри Господ, Който избра Ерусалим. Не е ли този една главня изтръгната из огън?“ - Захария 3:2

Дори в последния текст на еврейски и двете Личности са наречени с името Иехова
/най-святото име на Бога, което евреите дори не са произнасяли/, което има значение на вечносъществуващия и самосъществуващия Бог, Който Сам е причина за Своето съществуване. С други думи, Исус Христос е Бог в абсолютния смисъл на думата.

„А ти, Витлеем Ефратов, Макар и да си малък за да бъдеш между Юдовите родове,
От тебе ще излезе за Мене Един, Който ще бъде владетел в Израиля, Чийто произход е от начало, от вечността.“ - Михей 5:2

Около 700 години преди да дойде Исус, пророк Михей дава информация къде точно ще се роди. И макар че Мария живее в Назарет, един град на около 150 км. на север, Бог ръководи събитията, за да може Исус да се роди във Витлеем, градчето, в което е роден и цар Давид. Император Октавиан Август издава указ за записване на жителите на империята и родителите на Исус е трябвало да отидат във Витлеем, където Исус се ражда.

„Но Той биде наранен поради нашите престъпления, Бит биде поради нашите беззакония; На Него дойде наказанието докарващо нашия мир, И с Неговите рани ние се изцелихме… Но Господ благоволи той да бъде бит, предаде Го на печал; Когато направиш душата Му принос за грях, Ще види потомството, ще продължи дните Си, И това, в което Господ благоволи, ще успее в ръката Му.“ - Исая 53:5,10

В този текст от пророк Исая, Исус е описан като страдащ за нашите грехове. Представен е като жертва за грях, т.е. жертвените животни, които се принасяха в еврейския храм символизират и сочат на Него, чрез Когото единствено може да ни се прости греха. Едновременно това пророчество казва, че след смъртта Му, Исус ще възкръсне.

„Защото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме окръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми… Разделиха си дрехите ми, и за облеклото ми хвърлиха жребие… и Ти си ме свел в пръстта на смъртта.“ - Псалом 22:16,18,15

1000 години преди рождението на Христос, цар Давид описва точно как ще умре Исус и всичко което се случва на кръста. С прободени ръце и нозе, хвърляне на жребие за облеклото му, какъвто е бил обичаят с осъдените на разпятие и в края смърт. И Давид след това говори за последиците от Неговата смърт - множество спасени от всичките народи във вечността.

„Духът на Господа Иеова е на мене; Защото Господ ме е помазал да благовествувам на кротките, пратил ме е да превържа сърцесъкрушените, да проглася освобождение на пленниците, и отваряне затвора на вързаните.“ - Исая 61:1

Целият живот на Исус на земята беше илюстрация на Божият милосърден характер, както е изявен и в Стария Завет:

„Господ замина пред него и прогласи: Господ, Господ, Бог жалостив и милосърд, дълготърпелив, Който изобилва с милост и с вярност, Който пази милост за хиляди поколения, прощава беззаконие, престъпление и грях, но никак не обезвинява виновния…“ - Изход 34:6,7

Той предлагаше Божието прощение, лекуваше физическите болести на хората, насърчаваше отрудените и беше като поток, донасящ утешение и утеха.

Исая 42:21 - Господу било угодно заради правдата Си да възвеличи и прослави закона. Исая 42 глава е едно недвусмислено пророчество за Исус Христос и то заявява, че Исус ще прослави закона.

Някои хора смятат, че Исус е премахнал закона.
Това е невъзможно, защото закона посочва що е грях /Римляни 3:20; Римляни 7:7/
и да няма закон означава, че вече няма грях /Римляни 4:15/ и всеки може да върши каквото си иска.
За да ни спаси Бог не премахва закона, а Исус заплаща наказанието за нашите грехове и така удовлетворява изискванията на закона - "заплатата на греха е смърт" - /Римляни 6:23/.
Фактът, че Исус умира за греховете и факта, че всички, които не приемат спасението, което предлага Исус в края ще загинат означава, че изискванията на Божия закон са валидни. Исус казва:

”Но по-лесно е небето и земята да преминат, отколкото една точка от закона да падне.” - Лука 16:17

Премахването на закона също би означавало, че са прави твърденията на Сатана, че Бог не управлява добре, т.е., че законът Му не е добър и трябва промяна. Евреите приемаха закона, а отхвърлиха Христос, днес някои християни приемат Христос, а отхвърлят закона - и двете са погрешни. За Божия верен народ е казано:

„Тук е нужно търпението на светиите, на тия, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исуса.” - Откровение 14:12

”Господ се закле, (и не ще се разкае), като каза:
и си свещеник до века според чина Мелхиседеков.” - Псалом 110:4

След като в стих 1 се говори за Исус като за Господ, тук се говори, че ще бъде и Свещеник - има службата на посредник между Бога и човеците /това беше службата на свещеничеството/. И наистина Библията говори, че Исус се застъпва за нас в светилище в небесата пред Божието лице.

„А от това, което казваме, ето що е смисълът: Ние имаме такъв първосвещеник, Който седна отдясно на престола на Величието в небесата, служител на светилището и на истинската скиния, която Господ е поставил, а не човек.“ - Евреи 8:1,2

и че Той е единствения Ходатай за нас.

„Защото има само един Бог и един ходатай между Бога и човеците,
човекът Христос Исус“ - 1 Тимотей 5:2

След възкресението и възнесението Си, Исус изпълнява тази служба на Първосвещеник и Ходатай.

„Гледах в нощните видения, и ето, един като човешки син идеше с небесните облаци и стигна до Стария по дни; и доведоха го пред Него. И Нему се даде владичество, слава и царство, за да Му слугуват всичките племена, народи и езици. Неговото владичество е вечно владичество, което няма да премине, и царството Му е царство, което няма да се разруши.“ - Данаил 7:13,14

В пророчествата Исус е представен и като Цар, но това ще бъде в края на човешката история, а не при първото Му идване. Тогава евреите очакваха Месия да стане Цар, да завладее Римската империя и еврейското царство да завладее целия свят. Целта на Исус тогава не беше да основава политическо царство, а да умре за греховете на човеците. Но след като Той завърши Своето ходатайствено и спасително дело в близкото бъдеще, земята ще стане царство на Исус на мястото на сегашните царства, както това е представено и в Данаил 2:44 Тогава на мястото на образа

„Бог ще издигне царство, което до века няма да се разруши, и владичеството над което няма да премине към други люде; но то ще строши и довърши всички тия царства, а само то ще пребъде до века.“ - Данаил 2:44

„Аз ще им въздигна отсред братята им пророк, както съм въздигнал тебе, и ще туря думите Си в устата му; и той ще им говори всичко, което Аз му заповядвам. А който не послуша думите Ми, които той ще говори в Мое Име, Аз ще искам ответ от него.“ - Второзаконие 18:18,19

Мойсей беше издигнат като водач и основоположник на еврейската религия - пръв записал и поставил основата на Библейските писания. И това, което казва е, че както е бил издигнат той, така ще бъде издигнат и Исус Христос с по-нататъшно представяне на божествената истина. Старозаветната религия съдържаше образи и символи, които сочеха на бъдещата жертва и служби на Христос, но не съдържаха самата същност на нещата /Евр.10:1/. А Исус вече представяше същността: вместо животински жертви - жертвата е Той, вместо човеци свещеници - Той е вечният посредник за човеците пред Бога, вместо да служи в земно светилище - Той служи в храм в Божието присъствие. И Мойсей по най-сериозният начин насочва всички към Христос- приемането Му е решаващо за нашето спасение.

”И тъй, знай и разбери: от времето, кога излезе заповед за възстановяване на Иерусалим, до Христа Владика са седем седмици и шейсет и две седмици.” - Данаил 9:25

Представянето на старозаветните пророчества за Исус няма да бъдат пълни, ако не се представи и това пророчество на пророк Данаил, което показва точно времето, когато Исус трябваше да се появи. Тук се дава точен период до идването на Христос от времето когато се издаде указът за съграждането на Ерусалим. И всичко се изпълнява безпогрешно. Това обаче ще започне да се разглежда по-подробно, когато ще се занимаваме с третото пророческо видение на пророк Данаил.

И така, от тези пророчества представени досега, а и от много други се дава една подробна картина на Обещания, предварително описана биография, за да можем да Го познаем, когато Той дойде. И виждаме, че тези пророчества отговарят точно на това, което Исус извърши на земята. Той е милостивият Бог, родил се от Давидовото потомство, дошъл да плати нашата вина, да ни оправдае и даде отново право да бъдем Божии синове и дъщери заедно с другите творения във Всемира и затова Той ще дойде да заеме Своето място като Цар на земята при второто пришествие.

Прочетете още..