Трябва да повторим, че четирите видения на пророк Данаил се занимават с човешката история и със спасителния план. Всяко следващо видение е на основата на предишните и дава повече подробности. Четвъртото видение е най-подробното от всички. Обстойно са описани войните, които се водят между различни царе. Няма да го разглеждаме в детайли, само ще установим границите на пасажите, които съвпадат с предишните видения и новото, което се открива.

Подобно на третото видение Вавилон вече липсва - той е преминал. Затова започва направо от Мидо-Персия.

„И сега ще ти явя истината. Ето, още трима царе ще се издигнат в Персия; и четвъртият ще бъде много по богат от всички тях; и когато се засили чрез богатството си ще повдигне всичко против гръцкото царство.“ - Данаил 11:2

Дава информация за четвъртия цар - Ксеркс и гръко-персийските войни.

„И ще се издигне един мощен цар, който ще царува с голяма власт и ще действа според волята си. А щом се издигне той, царството му ще се съсипе и ще се раздели към четирите небесни ветрища, но не на наследниците му, нито ще владеят над толкова над колкото той е владял.“ - Данаил 11:3,4

Дава информация за Александър Македонски и разделянето на неговото царство на четири царства. Както в 7 глава, леопардът има четири глави, а в 8 глава, козелът има четири рога. Наследниците му биват избити и четирима негови генерали си поделят империята. Птоломей на юг; Селевкий на изток; Касандър на запад и Лизимах на север. Селевкий, обаче, побеждава Касандър и Лизимах, става северният цар и се описват войните между северния и южния цар.

„Но оня, който иде против него ще действа според волята си…“ - Данаил 11:16

От стих 16 започва описание на Римската империя. Предните стихове говорят за битките между северния и южния цар. В стих 20 се говори за Октавиан Август, който в Новия Завет издава заповед за записване в Юдея, с цел да знае какви данъци да събира. Вследствие на това Исус се ражда във Витлеем вместо в Назарет.

„Тогава вместо него ще се издигне един, който ще изпрати бирник по най-славната част на царството.“ - Данаил 11:20

Стих 22 говори, че дори Вождът на завета Христос ще бъде съкрушен пред тази сила. „Всепотопяващите пълчища ще бъдат потопени и съкрушени от него, дори и сам вождът на завета.“

От стих 31 и малко преди него се говори за преходния период между езическата Римска империя и свещената Римска империя-папството.

„И от него ще се подигнат сили, които ще омърсят светилището, да! крепостта, ще премахнат всегдашната жертва, и ще издигнат мерзостта, която докарва запустение.“ - Данаил 11:31

Нещо важно е записано в стих 35.

„Дори някои от разумните ще паднат, за да бъдат опитани, та да се очистят и да се избелят, до края на времето;“

С тези думи е описано страхотното преследване на малкия рог. И се дава информацията, че това преследване през периода от 1260 години от папството достигат до т.н. край на времето. От 1798 година, когато този период завършва, започва последното време, последния период в човешката история, когато ще се изпълняват знаменията за второто идване на Христос.

„И ЦАРЯТ ще действа според волята си, ще се надигне и ще се възвеличи над всякакъв Бог.“ - Данаил 11:36

Факта, че в следващия пасаж /от ст.36 до 39/ думата „царят“ е с определителен член, означава, че той вече е въведен в предишната част на текста, т.е. отнася се за папството. И се говори за неговото надигане и надменно говорене срещу Бога и за неговата светска власт/p>

„И в края на времето, южния цар ще се сблъска с НЕГО…“ - Данаил 11:40

Факта, че тази сила е представена с „НЕГО“ означава също, че вече е позната, папството, силата от предишните стихове. В края на времето южния цар ще се сблъска с папството. Северният и южният цар не са споменавани от преминаването на Гръцкото царство. Те вече не съществуват по това време. И северният цар „ще постави шатрите на палата си между моретата, върху славния свет хълм;“ /ст.45/

Наречени са северно и южно царство от перспективата на Божия народ – Израил тогава. Но днес Божият народ не се намира на едно място, той е по цялата земя. За да постави северния цар палата си там, той също трябва да е по цялата земя. С други думи след като има промяна в географското определение за Божия народ, трябва да има промяна и в географските понятия и в пророчеството. Тълкуването трябва да бъде универсално. Както Божият народ е навсякъде, така и действието на тази сила трябва да е навсякъде, където е Божия народ. От друга страна се говори за Едом, Моав, Амон-тези народи не съществуват вече и щом те не могат да се тълкуват географски, същото се отнася и за Египет, либийци и етиопяни.

Отговор на въпроса кой е южния цар намираме в:

„И труповете им ще лежат по улиците на големия град, който духовно се нарича Содом и Египет, гдето и техният Господ биде разпнат.“ - Откровение 11:8

В Откровение географското понятие Египет, южното царство, се тълкува духовно. Тези текстове ще бъде разглеждани, когато започнем разглеждане на Откровението. Сега можем да кажем само, че тук се говори за Френската революция, която постави край на папската власт в 1798 година, когато генерал Бертие плени папа Пий 6. И тази атеистична власт във Франция, която „се сблъска с папството“ в края на времето, е наречена Содом и Египет /южното царство/, защото основната ѝ характеристика беше порочност и атеизъм, както фараона казваше, че не познава Иехова Изход 5:2.

И виждаме, че в Откровение, в края на времето, понятията южен и северен цар имат ново представяне – духовно. Южният цар представлява духовния Египет /Откровение 11:8/, една атеистична власт, Източния блок, който владееше над половината от Европа. А северният цар, духовният Вавилон който се намираше буквално на север, е представляван от папството - Откровение 17:5 /това ще се разгледа когато разглеждаме Откровение/. В началото атеистичната власт имаше надмощие и постоянно се противопоставяше на папството, но в нашите дни, атеистичните идеологии бяха преодолени точно и най-вече чрез влиянието на папството.

„И ще постави шатрите на палата си между моретата, върху славния свет хълм; но при все това, ще постигне края си, и не ще има кой да му помага.“ - Данаил 11:45

Последните стихове от 11 глава описват последното действие на северния цар /папството/, след като е превъзмогнал опозицията на секуларизма - атака срещу Божия народ. Тук информацията е много пестелива. В Откровение е по-изчерпателна. Все пак, Бог, срещу Kогото тази сила се бори, има начини да доведе всичко до справедлива развръзка. В края, Този, Който ще царува над цялата земя е Исус Христос. - Данаил 7:13,14

„И от времето, когато се премахне всегдашната жертва, и се постави мерзостта, която докарва запустение; ще има хиляда и двеста и деветдесет дни. Блажен, който изтърпи и стигне до хиляда и триста и тридесет и петте дни.“ - Данаил 12:11,12

И накрая, това е най-невероятното пророчество. Тук са дадени още два периода от време. От кога, обаче, започват те ?
В стих 7, ангелът говори за края на времето, края на папския период-1798 и от тази година до премахването на „всегдашната“ трябва да има 1290 години-т.е. до 508 година. /1798–1290=508 - изчислява се в обратна посока, защото първо се премахва всегдашната и след това се поставя мерзостта на запустението-папството Данаил 11:31; 12:11.

Тогава френският крал Хлодвиг I, след като изоставя езическата си вяра и се кръщава в римокатолицизма, поставя гражданската власт в услуга на папството, като унищожава арианите в Галия. След 30 години, в 538 година, започва периода на папската власт с едикта на Юстиниан./

От 508 година като прибавим вторият период-1335 години, достигаме до 1843/1844 година, която е краят на 2300 годишния период и започването на съда в небесното светилище. Чрез това пророчество, двата важни пророчески периода в книгата на пророк Данаил, за времето на властта на папството от 1260 години и 2300 годишния период са обвързани един с друг.

„И от времето, когато се премахне всегдашната жертва, и се постави мерзостта, която докарва запустение; ще има хиляда и двеста и деветдесет дни. Блажен, който изтърпи и стигне до хиляда и триста и тридесет и петте дни.“ - Данаил 12:11,12

От това пророчество и тези два периода можем да направим няколко много важни заключения:

1). По този начин Бог дава възможност за проверка, въз основа на която можем да бъдем сигурни, че определянето и тълкуването на двата периода от 1260 и 2300 години е вярно. Иначе 1290 и 1335 годишните периоди нямаше да съвпаднат с края на 2300 денонощия.

2). Щом 1335 дни достигат до 1843/1844 година, това е още едно доказателство, че 70-те седмици са част от 2300 денонощия, като и двата периода започват от 457 год. пр. Христа, при издаването на указа за съграждане на Ерусалим.

3). Принципът, че един ден в пророчествата е равен на една буквална година е правилен, щом всичко съвпада. 2300 денонощия са 2300 години и 1260 дни са 1260 години.

Един много важен принцип за тълкуване на пророческите периоди в Библията е принципът пророчески ден за една буквална година. Той е често оспорван, защото има хора, които не желаят да бъдат разбрани пророческите периоди, понеже водят до заключения, които не биха желали да приемат. /“кой е малкия рог“ и започването на съда в 1844 година/

Например, за да го оспорят, твърдят, че 70-те седмици, за които пише пророк Данаил не са седмици, а седмини. Ако е седмица това говори за седем дни, които задължително трябва да бъдат седем години, защото от издаването на указа за съграждане на Ерусалим до идването на Христос не може да бъдат 490 дни, а всичко съвпада ако са 490 години. И затова говорят за седмини, а седмини може да означава и седмини от години и така се избягва принципът ден-година. Това разбиране, обаче, категорично не е вярно защото:

1). Същата дума „седмици“ е употребена от пророк Данаил в Данаил 10:2,3 за да каже, че е бил 3 седмици в своеобразен пост. Тъй че тази дума означава седмица.

2). Ангел Гавриил му казва: „Затова размисли за работата и разбери видението“ - Данаил 9:23.

Тук, обаче, няма ново видение, което означава, че продължава обяснението на предишното видение и то това, което не беше разбрал-2300 денонощия /Данаил 8:26,27/.

3). Думата за видение, която се употребява е „мар ех“, която се употребява точно за 2300 денонощия /както беше казано, за цялото видение в Данаил 8 глава се употребява думата „хазон“/.

4). Казва се, че 70-те седмици са отрязани /еврейската дума „чатак“ означава отрязани/ и въз основа на всичко казано по-горе се подразбира, че са отрязани от по-големия период от 2300 денонощия.

Ако 70-те седмици са част от 2300 денонощия, то той е по-малък период-тоест 490 дни. Защото не може от 2300 денонощия, които са малко повече от 6 години, да отрежеш 490 години-трябва седемдесетте седмици да са 490 пророчески дни/години.

5). Самото обяснение на Библията е: „По един ден ти определих за всяка година“ - Езекиил 4:6
един ден в пророчеството е една буквална година.

6). Това че 70-те седмици и 2300 денонощия започват едновременно от указа за съграждане на Ерусалим, категорично се вижда и от пророческите периоди в края на книгата на пророк Данаил /1290 и 1335 дни от Данаил 12:11,12/. Факта, че тези пророчески периоди обвързват двата важни пророчески периоди от 1260 години папски период и 2300 денонощия до съда в 1844 година, е още едно категорично доказателство, че наистина 70 седмици обясняват 2300 денонощия, като двата периода започват едновременно и всичко е дадено в дни за всички периоди, които се изпълняват за толкова години.

7). И факта, че всичко се изпълнява безпогрешно говори за правилността на тълкуването на двата периода и за правилността на принципа ден/година.

Някои християни вземат последната от 70-те седмици и казват, че се отнася за Антихриста в края на човешката история, още в бъдещето. Това тълкувание, обаче, не може да бъде вярно защото:

1). Освен, че е част от 70-те седмици, тази последна седмица е част и от 2300 денонощия, от които 70-е седмици са отрязани. А 2300 денонощия свършват в 1844 година. По този начин, тази последна седмица не може да излезе извън по-големия период, от който е част.

2). Тази последна седмица се отнася за делото на Христос, което Той имаше да върши, да стане жертва и така да направи да престанат животинските жертви. - Данаил 9:27

3). Казва се че „Той ще потвърди завет с мнозина за една седмица“ - Данаил 9:27.
Исус потвърждава завета, което значи, че завета вече е съществувал преди това между Бог и Израилевия народ.

4). “Времето се изпълни и Божието царство наближи; покайте се и повярвайте в благовестието.“ - Марко 1:15

Този текст ни казва, че когато Исус започва Своята дейност, се е изпълнил някакъв период от време. Единственият период даден за Месия е в Данаил 9 глава – тогава се е изпълнил периода от 62 седмици и тази последна седмица започва в началото на Исусовата служба. Ако 62 седмици достигат до Исусовата смърт, в началото на службата Му няма период, който да се е изпълнил. След това три години и половина продължава Неговата служба на земята, след което става жертва и още три години и половина, чрез апостолите кани към покаяние еврейския народ-така завършва и последната седмица от 70-те – и тя се отнася за службата на Исус.

5). Библията учи, че Исус е Първосвещеник в оригиналното светилище /храм/ в небето и Той е и жертвата /Евреи 9:11,12. Тъй че няма никакъв смисъл, през тази последна седмица, да се строи храм в Ерусалим и да се принасят отново жертви, след като Исус вече е премахнал и земния храм и жертвите, които сочеха на Него.

6). „И Той ще потвърди завет с мнозина за една седмица, а в половината на седмицата ще направи да престанат жертвата и приносът; и един, който запустява, ще дойде яздещ на крилото на мерзостите; и гняв ще се излее върху запустителя до определеното време.“ - Дан.9:27
Тълкуването е, че Антихрист ще сключи завет с еврейския народ и след три години и половина ще наруши завета и ще запусти еврейския народ. Но това не отговаря на текста. Описват се две личности-едната потвърждава завета, а другата запустява. Това отговаря точно на Исус, Който потвърждава завета и Тит, който запустява.

Прочетете още..