При цялостното разглеждане на книгата Откровение правят впечатление няколко неща:

1). Книгата се състои от 7 пророчески вериги. Числото 7 е число на пълнота - т.е. описва се пълната история на човечеството и на спасителния план.

2). Светилището стои и в основата на книгата Откровение, както е в основата на Данаил и на пророчествата на цялата Библия. Всяка нова пророческа верига започва първо с поглед в небето - обикновено в небесното светилище /въведителна картина/и така се описват последователните служби на Исус в спасителния план.

3). След тази въведителна картина в небето са описани събитията на земята от перспективата на службата на Исус.

4). Наличие на вмъкнати картини, които като че ли нарушават последователността на представянето, но отразяват важни допълнения, за по-доброто обрисуване на събитията.

5). Хиазмалната структура на Откровението. Това е огледална структура, при която основните идеи на втората част на книгата са паралелни на първата в обратен ред.
А – B – C – D – C` – B` – A`
Често тази структура се среща в псалмите. По този начин се уточнява най-важната част, която стои в средата - в случая четвъртата пророческа верига - Откр.12 до 14 гл. Така се уточняват също границите на пасажите. Когато една част е разбрана в едната верига, може да хвърли светлина върху паралелната част в другата паралелна верига.

6). Четвъртата пророческа верига представлява история на църквата. Тук службите на Исус са повторени, но от перспективата на църквата, какво означават тези служби на земно ниво. Важното е, че по този начин ни е дадена възможност за сверка между двете описания на тези служби, тук и във въведителните сцени към всяка пророческа верига и по този начин по-добре можем да разберем тяхното значение. Тази проверка може да доведе до по-голяма точност и сигурност в тълкуването.

7). Пророческите вериги /въведителните картини/ преди четвъртата описват службите на Исус до края на благодатното време, а следващите я, след неговия край.

Първо ще започнем разглеждане на четвъртата пророческа верига. Тя е най-важната и от друга страна е изградена върху виденията на пророк Данаил, само че от времето на апостол Йоан до края на човешката история. Трябва отново да подчертаем – следващите апокалиптични пророчества надграждат предишните. Когато Бог е казал каква ще бъде световната история, не може след това да представи друга такава. Тъй че ние ще видим как символите в Откровение намират своето съответствие в книгата на пророк Данаил и освен това добавят нови нюанси в картината. Както беше казано, тя разглежда историята на църквата и на фона на този разказ се разглеждат службите на Исус и също така се описва политическата история и враговете на църквата – т.е. има същия предмет като книгата на пророк Данаил

И голямо знамение се яви на небето - жена, облечена със слънцето, с луната под нозете ѝ и на главата ѝ корона от дванадесет звезди. - Откровение 12:1

И в Стария и в Новия Завет, църквата е уподобена на една чиста, целомъдрена жена. Апостол Павел пише на църквата в Коринт:

„Защото ревнувам за вас с божествена ревност, понеже ви сгодих с един мъж, да ви представя като чиста девица на Христа“ - 2 Коринтяни 11:2

С други думи, църквата е жената, която е представена в този текст и е проследена нейната история. Тя е облечена с небесно облекло. Слънцето е символ на Христос - Малахия 4:1 и това, че е облечена със слънцето означава, че църквата вече има Неговото учение, т.е. Това е новозаветната църква.

Както луната няма собствена светлина, а я отразява от слънцето, така и религията на Стария завет сочеше символично на делото, което Христос щеше да извърши за спасение на човечеството. Жертвите, светилището и свещенството сочеха на Него. Жената е стъпила на фундамента на Стария Завет. 12-те звезди представляват учението на 12-те апостоли.
С други думи, жената, която ражда Исус е вече организираната от Исус християнска църква.

„И яви се друго знамение на небето, и ето голям червен змей, който имаше седем глави и десет рога, и на главите му седем корони. И опашката му, като завлече третата част от небесните звезди, хвърли ги на земята; и змеят застана пред жената, която щеше да роди, за да изяде чадото ? щом роди“ - Откровение 12:3,4

Змеят на първи план е символ на Сатана – Йоан обяснява:

„И свален биде големият змей, оная старовременна змия която се нарича дявол и сатана“ – Откровение 12:9

На втори план е силата, с която в този момент Сатана работи – езическата Римската империя. Осъждането на Исус, за чието раждане се говори беше извършено от Римски съд, гроба му беше запечатан с Римски печат, дори при раждането Му, един цар, който представляваше Римския авторитет, се опита да Го убие. И така, историята беше достигнала до Римската империя и змеят представлява тази четвърта империя от виденията на пророк Данаил – затова и двата символа имат по 10 рога.

„И тя роди мъжко дете, което има да управлява всичките народи с желязна тояга; и нейното чадо бе грабнато и занесено при Бога, дори при Неговия престол.“ - Откровение 12:5

Детето, което се ражда е Исус. За Него се казва, че ще управлява народите с желязна тояга, и се уточнява, че Той е Цар на царете и Господ на господарите. - Откровение 19:15,16

Моментът на раждането, представено тук, е повече събитията в края на живота Му, отколкото Неговото буквално раждане защото:

1). Ражда Го църквата, а не майка Му.

2). Освен буквалното рождение на Исус, Той е наречен Първороденият от мъртвите - Откровение 1:5 – т.е., възкресението също е наречено раждане. Виж също Псалом 2:7 и Деяния 13:33.

3). Исус сравнява събитията при разпятието и скръбта на Своите ученици с раждане и по този начин уточнява в кой момент става това раждане.
„Истина, истина ви казвам, че вие ще заплачете и ще заридаете, а светът ще се радва; вие ще скърбите, но скръбта ви ще се обърне в радост. Жена, когато ражда, е в скръб, защото е дошъл часът й; а кога роди детенцето, не помни вече тъгата си поради радостта, че се е родил човек на света. И вие, прочее, сега сте на скръб; но Аз пак ще ви видя, и сърцето ви ще се зарадва, и радостта ви никой няма да ви отнеме. - Йоан 16:20-22

4). При смъртта на Исус се „роди“ единственият Човек живял без грях на земята.

В Неговото раждане се включва въплъщението Му като човек, водене на праведен живот, НЕГОВАТА ЖЕРТВА за човеците и Неговото възкресение – всичко това сочи на първата Му служба.

„И нейното чадо бе грабнато и занесено при Бога, дори при Неговия престол.“ - Откровение 12:5

Следващата картина представя Исус в небето, пред Божия престол. Апостол Павел казва, че там пред Божия престол Исус е Първосвещеник и ходатайства първо в Светая за Божия народ.

„А от това, което казваме, ето що е смисълът: Ние имаме такъв Първосвещеник, Който седна отдясно на престола на Величието в небесата, служител на светилището и на истинската скиния, която Господ е поставил, а не човек.“ - Евреите 8:1,2

Исус се отказва от Себе Се, смирява се и се пожертва за да победи и сега идва време за Неговото възвисяване и слава. Той казва:

„Даде Ми се всяка власт на небето и на земята“. - Матей 28:18

Тук е представена втората служба на Христос – Първосвещеник и Ходатай в Светая на небесното светилище. - 1 Тимотей 2:5

“И стана война на небесата: Излязоха Михаил и неговите ангели да воюват против змея; и змеят воюва заедно със своите ангели; обаче, те не надвиха, нито се намери вече място за тях на небето. И свален биде големият змей, оная старовременна змия която се нарича дявол и сатана, който мами цялата вселена; свален биде на земята, свалени бидоха и ангелите му заедно с него. И чух силен глас на небесата, който казваше: Сега дойде спасението, силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия Христос; защото се свали клеветникът на нашите братя, който ги клевети денем и нощем пред нашия Бог. А те го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелствуване; защото не обичаха живота си до толкоз, щото да бягат от смърт. Затова, веселете се, небеса и вие, които живеете в тях. Но горко на вас, земьо и море, защото дяволът слезе у вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време." - Откровение 12:7-12

Това е една вмъкната картина в разказа за историята на църквата. Тези събития стават, когато Христос е в борба със Сатана на земята. В края Христос побеждава и Сатана вече няма достъп до небето. Исус казва: „Сега е съдба на този свят; сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън. И когато бъда Аз издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си.“ - Йоан 12:31,32

“И като видя змеят, че биде свален на земята, той почна да преследва жената, която бе родила мъжкото дете." - Откровение 12:13

Преследването е принцип на Сатана. Когато не успее да подчини съвестта по друг начин, започва физическото справяне. Бог, обаче, зачита нашата свободна воля, Той не ни насилва. На Него не Му е приятно едно принудено послушание, Той приема само служба от оценяване на Неговия характер и продиктувана от любов. Където има насилие, това е показател, че действа врагът на Бога. Апостол Павел заявява:

„Но и всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Исуса, ще бъдат гонени.“ - 2 Тимотей 3:12

И веднага след времето на Исус започнаха преследвания над младата християнска църква. Първо от юдеите, а след това и от множество Римски императори, започвайки от Нерон.

„И дадоха се на жената двете крила на голям орел, за да отлети на мястото си в пустинята, там гдето я хранят за време и времена и половин време, скрита от лицето на змея.“ - Откровение 12:14

„И жената побягна в пустинята, гдето имаше място, приготвено от Бога, за да я хранят там хиляда двеста и шестдесет дни.“ - Откровение 12:6

Следващият период в историята на църквата е преследването през време на средновековието от папската църква. Както вече беше разгледано в книгата на пророк Данаил 7 глава, то обхващаше период от 1260 години от 538 до 1798 година. Тъй като историята на църквата продължава с други периоди, това е доказателство, че тези 1260 пророчески дни/години не са в края на човешката история, както някои вярват.

Църквата е „скрита“ в „пустинята“, преследвана и избивана заради това, че предпочита да е верна на ученията на Библията, а не на човешки идеи, компромиси и традиции. От 50 до 100 милиона мъченици са загубили живота си от тази преследваща сила. Светата инквизиция и кладите служеха много добре на тази цел.

„И змеят изпусна след жената из устата си вода като река, за да направи да я завлече реката. Но земята помогна на жената, защото земята отвори устата си та погълна реката, която змеят беше изпуснал из устата си.“ - Откровение 12:15,16

В гоненията, които са символизирани чрез реката от устата на змея, „земята“ помага на църквата. Какво представлява „земята“ ?
Във видението на пророк Данаил 7 глава четирите царства:
Вавилон, Мидо-Персия, Гърция и Рим излизаха от „морето“, стария свят-Европа и Азия. /водата е символ на „люде, множества, народи и езици“ - Откровение 17:15

Земята, обратно, би трябвало да е по-рядко населена територия, различна от Европа и Азия. По това време се открива новия континент Америка и там преследваните заради вярата си християни намират спасение и основават една държава без цар и църква без папа. Това е важно да се знае, защото по-късно от „земята“ се появява една държава, която ще играе много важна роля в последните събития. - Откровение 13:11

„Тогава змеят се разяри против жената, та отиде да воюва против останалите от нейното потомство, които пазят Божиите заповеди и държат свидетелството за Исуса.“ - Откровение 12:17

Следващият период в развитието на църквата са тези, които са наречени „останалите“ или „остатъкът“ от потомството на жената. Остатъкът тук е последният описан период. Те са в края на човешката история. Употребата на думата остатък в Библията носи идеята за останалите верни на Бога. И те според описанието трябва да се появят след периода от 1260 години т.е. след 1798 година.

Тук има един много сериозен въпрос:
- Какво е станало с жената, та вече има остатък от нея и Сатана се бори с тях ?

Това говори за разделение и отпадане в християнството.

„Тогава змеят се разяри против жената, та отиде да воюва против останалите от нейното потомство, които пазят Божиите заповеди и държат свидетелството за Исуса.“ - Откровение 12:17

Те имат два специални белега, по които да можем да ги познаем. Първият много характерен белег е, че спазват Божиите заповеди. Ако една църква претендира, че е Божията църква на последното време, тя трябва да спазва всичките Божии заповеди. Най-важният белег на папството беше, че променя Божия закон, като премахва втората заповед, като въвежда поклонение пред образи и променя четвъртата заповед за почивния ден – от събота в неделя.

"И те щяха да бъдат предадени в ръката му» за периода от 1260 години. - Данаил 7:25

Според пророчеството в този последен период идва времето, тези промени да бъдат възстановени, да започнат да се спазват всичките Божи заповеди. Опасността е, че ако човек нарушава дори само една от заповедите е нарушител на целия закон.

„Защото, който опази целия закон, а съгреши в едно нещо, бива виновен във всичко. Понеже Оня, Който е рекъл:
"Не прелюбодействувай", рекъл е и:
"Не убивай", тъй че, ако не прелюбодействуваш, а пък убиваш, станал си престъпник на закона.“ - Яков 2:10,11

От нас днес Бог очаква да спазваме всичките Му заповеди, включително и четвъртата заповед – заповедта за съботата. Това е била особената точка, атакувана и променена от богопротивната сила. По този начин признаваме авторитета на Бога.

„Тогава змеят се разяри против жената, та отиде да воюва против останалите от нейното потомство, които пазят Божиите заповеди и държат свидетелството за Исуса.“ - Откровение 12:17

Другият белег е, че държат свидетелството за Исуса.“ - Откровение 12:17

На гръцки език последните думи могат да се преведат като „свидетелството ЗА Исуса“ или „свидетелството НА Исуса“. Обяснението на ангела показва, че се отнася за последното значение.

„И паднах пред нозете му да му се поклоня; и рече ми: Внимавай да не сториш това: аз съм съслужител твой и от братята ти които имат свидетелството Исусово:
поклони се Богу; защото свидетелството Исусово е духът на пророчеството.“ - Откровение 19:10

Да има остатъкът свидетелството на Исус т.е. духът на пророчеството, означава че между тях има пророк, който е във връзка с Исус и чрез него може да се чуе свидетелството на Исус. На еврейски думата пророк е „наби“, което означава говорител-предава Божиите думи. В Библията пророкът е наречен „уста на Бога“/Изход 4:16/, ние чуваме свидетелството на Исус чрез пророка. Този въпрос ще бъде разширен.

След описанието „на остатъка“, който пази заповедите /Откровение 12:17/, описанието на историята на църквата прекъсва и е вмъкната картина, в която са описани силите, които се борят против Бога и Божия народ – един звяр от морето и един звяр от земята, и 144 000, които изнасят борбата и побеждават богопротивните сили в края. След това, отново продължава описанието на тези, които пазят заповедите /Откровение 14:12/, като се дава вестта, която те носят /Откровение 14:6-12/. Сега ще прекъснем за малко разглеждане историята на църквата, за да видим как Библията описва враговете на Божия народ – „звярът“ и „двурогия звяр“.

Прочетете още..