Еврейските празници бяха едно апокалиптично пророчество за развитието на спасителния план. Тези празници, които Бог беше наредил да се празнуват в Израил също отразяваха четирите основни служби на Исус. Първите празници - Пасха и празника на безквасните хлябове сочеха на събитията, които станаха по време на принасянето на Исус в жертва. Апостол Павел казва: ”...нашата пасха Христос биде заклан за нас.” - 1 Коринтяни 5:7

Самата дума “песах” /пасха/ означава “удрям”, “поразявам”. Точно когато се заколваха пасхалните жертви и Христос беше принесен в жертва, в почивния ден и Исус почиваше в гроба, в деня, когато се принасяше снопа от първите плодове на жетвата, Исус възкръсна. Лев.23:4-14.

Тъй че Пасхата сочи на Исус като жертва. Пророк Данаил беше определил и точното време, когато това щеше да се случи – в 31 година сл. Христа, през пролетта на самия ден на празника пасха.

Петдесятница сочеше на службата на Исус като Първосвещеник и Ходатай в небесното светилище /Левит 23:15-21/. Вестта на апостолите на празника Петдесятница, след възнесението на Исус, беше:

“И тъй, като се възвиси до Божията десница, и взе от Отца обещания Святи Дух, Той изля това, което виждате и чувате. Защото Давид не се е възнесъл на небесата, но сам той казва: - “Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми, докле положа враговете Ти за Твое подножие.” - Деяния 2:33-35

Това сядане отдясно на Бога директно сочи и на Неговата първосвещеническа служба в светилището. Текста е цитиран от Псалом 110:1, а стих 4 казва: “...Ти си свещеник до века според чина Мелхиседеков.” Виж също Захария 6:13 и Исая 53:12. Също и ап. Павел твърди, че сядайки отдясно на Бога Той изпълнява тази служба.

“А от това, което казваме, ето що е смисълът: Ние имаме такъв Първосвещеник, Който седна отдясно на престола на Величието в небесата, Служител на светилището и на истинската скиния, която Господ е поставил, а не човек.” - Евреи 8:1,2

На този празник на жетвата започна събирането на земната жетва от спасени души, като следствие от започването на ходатайствената служба на Исус в небесното светилище и изливането на Святия Дух.

Денят на умилостивението, йом кипур се падаше на 10-я ден на 7-я месец и в равинската традиция символизираше деня на съда /Лев.23:24-32/. Той сочи на третата фаза в службата на Христос, когато Той влиза във второто отделение на светилището, като Участник в Божия съд. Там пред Божия престол и пред Божия закон, този съд се провежда. Това очистване на светилището, според книгата на пророк Данаил, става в края на 2300 годишния период който свършва през 1844 година.

Празникът на шатрите се падаше на 15-я ден от 7-я месец, след деня на умилостивението, когато плодовете от земята бяха вече прибрани. /Левит 23:39/ По същия начин след съда в небесното светилище, верните ще са вече поданици на Христовото царство, и по този начин последният празник сочи на последната служба на Исус – Цар. Царуването на Исус, обаче е нещо по-сложно, а не само идването Му при второто пришествие. Той казва, че ще “...отиде в далечна страна, да получи за Себе Си царска власт и да се върне.” - Лука 19:12

Той е възцарен още преди да се върне на земята. Пророк Данаил казва, че след завършването на съда, Исус ще бъде възцарен. - Данаил 7:13,14

И така, в заключение, виждаме, че Исус извършва четири служби за спасение на човечеството. Те бяха многократно повтаряни в истините, които светилището в символи учеше, в празниците и във всички видения на пророк Данаил. Ето една схема, която илюстрира тези четири служби.

Прочетете още..