“Така съм се взирал в Тебе в светилището, за да видя Твоята сила и Твоята слава.“ - Псалом 63:2

Светилището беше центърът на старозаветната религия. В светилището обитаваше Бог сред Своя народ. Там ставаше примиряването на човека с Бога и светилището представляваше самата основа на спасителния план, на пророчествата и на цялата Библия. Чрез символите на светилището Бог разкриваше важните истини за спасяването на човека и за службите на Христос. Светилището под формата на образи представлява едно апокалиптично пророчество, защото представя последователните стъпки в спасителния план.

“И да Ми направят светилище, за да обитавам между тях.”
“Внимавай да го направиш по образеца им, който ти бе показан на планината.” - Изход 25:8,40

Бог нареди на Мойсей да го направи по небесния образец. По-късно по същия образец бе направен и Соломоновия храм.

“И отвори се Божия храм, който е на небето.” - Откровение 11:19

Когато Йоан получава по-късно своите видения, той вижда в небето Божия храм, който има същите части и обзавеждане, както земното светилище. И така небесното светилище е на третото небе, където живее Бог. Там се извършва истинската служба за спасение на човека.

„А от това, което казваме, ето що е смисълът: Ние имаме такъв Първосвещеник, Който седна отдясно на престола на Величието в небесата, служител на светилището и на истинската скиния, която Господ е поставил, а не човек.“ - Евреи 8:1,2

Апостол Павел подчертава, че както в земното светилище имаше земни свещеници, които служеха като посредници между Бога и хората, така Христос служи като Първосвещеник в небесното светилище. Там Той изпълнява Своята подобна посредническа служба. Той е наш Ходатай, Адвокат, Застъпник /1 Тимотей 2:5/ и понеже се е заел с нашето спасение, Той е наречен и Гарант, и Поръчител за нас.

Земното светилище се състоеше от двор, в който беше поставено самото светилище, което се състоеше от две отделения: светая и светая-светих. Тези три части: двор, светая и светая светих, сочат на развитието на спасителния план-показват службите, които Христос щеше да извърши за спасението на човека.

“Той биде наранен поради нашите престъпления, бит биде поради нашите беззакония; на Него дойде наказанието, докарващо нашия мир и с Неговите рани ние се изцелихме.” - Исая 53:5

Дворът беше първата част на светилището, където започваше службата и където се принасяха жертвите. Той сочи на земята – тук Исус извърши Своята първа служба - принесе Себе Си в жертва за греховете на човеците. Ефесяни 5:2. В двора имаше жертвен олтар, на който се принасяха жертвите и умивалник на който се миеха свещениците при службата си - той сочи на очистване.

Дворът отвсякъде беше заобиколен от бели завеси, символ на оправданието, което получава човек, когато дойде при Христос. Всичко в двора беше от мед /метал/, а всичко в светилището от злато. В небето всичко е съвършено, а медта на земята сочи на едно по-долно качество, символ на греха.

„А от това, което казваме ето що е смисълът: Ние имаме такъв Първосвещеник, Който седна отдясно на престола на Величието в небесата, Служител на светилището и на истинската скиния, която Господ е поставил, а не човек.“ - Еврeи 8:1,2

Следващата част беше светая /свято място/ или първата част на светилището. След възнесението Си, Библията докладва, че Исус започна Своята втора служба - Първосвещеник в небесното светилище. /Евреи 9:11,12/ Земните свещеници играеха ролята на посредници между Бога и човеците и по този начин те осъществяваха примирението. Така и Исус е Посредник, Застъпник, Ходатай в спасителното дело. - 1 Тимотей 2:5.

По подобие на земните свещеници и Той първоначално вършеше Своето дело в първото отделение на светилището - Светая, където пред кадилния олтар представяше темяна на Своите молитви и заслуги за грешника. - Псалми 141:2; Откровение 8:3,4.

В светая имаше златен светилник със седем светила, трапеза с присъствени хлябове и кадилен олтар - всички те сочат на Христос и това, което върши за нас - Той е светлина, хляб и ходатайство за нас.

Следващата част беше светая-светих /пресвятото място/. Там се намираше ковчега на завета, където бяха десетте Божи заповеди -Божия закон. Делото, което се извършваше в това отделение се наричаше очистване на светилището. Това ставаше в деня на умилостивението, наричан и досега от евреите “йом кипур”, който в еврейското мислене представляваше деня на съда. В този ден ставаше едно разделяне на покаяни от непокаяни. - Левит 23:29

В Светая Светих, в светлината на Божия закон се извършва преглед на делата на всички, които са избрали през живота си Исус за свой личен Спасител. /Данаил 7:22/ Тези от тях, които са останали верни до край са оправдани и удостоени да бъдат поданици на вечното царство на Христос.

Библията казва, че както се очистваше древното еврейско светилище, така трябва да се очисти и небесното светилище

“И тъй, необходимо беше образите на небесните неща да се очистват с тия жертви, а самите небесни - с жертви по-добри от тях.” - Евреи 9:23

С други думи, това е указание, че Исус като Първосвещеник ще влезе в Светая Светих като Участник в съда, за да очисти светилището от греховете - окончателно да оправдае Божия народ в съда и греховете им да бъдат възложени върху Сатана - подбудителя на греха. - Левит 16:21,22

“И отвори се Божият храм, който е на небето, и видя се в храма ковчега на Божия завет.“ - Откровение 11:19

Светая-светих е тронната зала в небето. Там, над ковчега на завета, се явяваше в земното светилище „светата шекина“ – видимото Божие присъствие. Там е и Божия престол /Открoвение 16:17/. Тъй че Божият закон се намира в основата на Божия трон, вечните и непроменими принципи, по които Той управлява. - Откровение 11:19

В ковчега, заедно с десетте заповеди, имаше стомна с манна и жезъл, което означава, че когато изберем да сме послушни на заповедите, заедно с тях получаваме духовна и физическа храна, и власт, и нов живот.

“Ето Божия Агнец,който носи греховете на света.” - Йоан 1:29

В светилището постоянно се принасяли лични жертви, когато човек извършел някой грях. Той поставял ръцете си върху главата на жертвата, изповядал греха си, което означавало, че грехът му се прехвърлял върху нея и я заколвал. - Левит 4:27-29

След това свещеникът вземал кръвта, ходатайствал пред Бога и извършвал примиряването на човека с Бога. Жертвата ни говори: заплатата на греха е смърт и грешникът може да бъде спасен чрез един заместник /Исус Христос/.

И така, чрез жертвата грехът се пренася от грешника върху жертвата и чрез нея върху светилището и годишната служба, наречена очистване на светилището очистваше тези грехове.

Годишна служба, наречена очистване на светилището (йом кипур), сочи на започването на Божия съд в Светая Светих, пред Божия закон.

Този ден на умилостивението се е извършвал на десетия ден на седмия месец по еврейския календар. Вземали се два козела. Единият, символизиращ Христос, се принасял в жертва. Чрез неговата кръв се очиствали греховете на целия народ, извършени през годината, като първосвещеникът я попръсквал в светая-светих върху умилостивилището. Върху другия козел първосвещеникът възлагал греховете на народа и така очиствал светилището. След това го завеждали в пустинята. Той представлява сатана през 1000-та години. Едногодишната служба в светилището представлява целия спасителен план. - Евреи 9:24-28.

И така, нека сега си отговорим на въпроса каква е връзката между започването на Божия съд в Данаил 7:9,10 и пророчеството за 2300 денонощия и очистването на светилището в Данаил 8:14. Двете са едно и също събитие.

1). Данаил 8:14 е паралелно на съда в Данаил 7:9,10 и дава повече подробности от Данаил 7 глава. Определя точно кога съдът трябва да започне - след период от 2300 години. Като част от спасителния план, Бог е сметнал за добре да открие това, както в Данаил 9 глава открива точното време на другите служби на Христос.

2). Те се провеждат на едно и също място - в светая-светих, която е и тронната зала в небето, където е Божия престол, пред който се извършват и очистването на светилището и съдът.

3). Там е и Божият закон, по който се съди и който се умилостивява в този ден. - Римляни 2:12

4). В равинската традиция, денят на умилостивението -йом кипур е денят на съда.

5). На този ден ставаше разделяне на верни от неверни, което е също сочещо на резултатите от съда. - Левит 23:28,29

„Никаква работа да не вършите в тоя ден, защото е ден на умилостивение, за да се извърши умилостивение за вас пред Господа вашия Бог. Защото всеки човек, който не се смири в тоя ден, ще се изтреби измежду людете си.“ - Левит 23:28,29

Прочетете още..