(1 част)

Емоционална интелигентност – способността да управляваме чувствата си.
В семейството показваме точно колко сме емоционално интелигентни, защото там е трудно да се преструваме.
Гневите ли се?
Успявате ли да изразявате гнева си?
А да го управлявате?

Тези въпроси изразяват три важни момента.





Първо, нормално е да изпитваме чувството гняв. То ни показва, че някой ни е засегнал. Дори моралният компас, Библията, казва:
„Гневете се, но без да съгрешавате“ (Ефесяни 4:26).

Второ, трябва да изразяваме чувството гняв. Иначе ще „избухнем“ чрез психични и физични проблеми: неконтролируема ярост, депресия, сърдечно съдови болести и много други.

Трето, трябва да управляваме начина, по който изразяваме гнева си: ЦИВИЛИЗОВАНО.

„Да се ядосваш значи да наказваш себе си за грешките на другите“ (Балзак).

Съгласни ли сте с Балзак?
Защо да или защо не?

ВАЖНО!
Не става въпрос за това никога да не изпитваме гняв, а да го изразяваме социално приемливо, по един спокоен начин, с уважение към личността на другия.
Едно основно положение в Когнитивно-поведенческата терапия е, че мислите предшестват емоциите. Иначе казано, ще изразяваме чувството гняв според представата, която сме си създали за него: кога да възниква, как да го изразяваме, към кого, мотивите за него и т.н.
Пример: В моето семейство не общувахме много задушевно и открито. Когато някой се ядосваше на другия, най-често изразяваше това чрез гневен изблик или затваряне в себе си: викове или сърдене. Когато започнах да се занимавам с психология, осъзнах, че съм „попила“ този модел от семейството и все още понякога се поддавам на тази заучена реакция, въпреки че осъзнавам, че не е градивна.

ВАЖНО!
Според Когнитивно-поведенческата терапия нашето поведение не се предизвиква директно от случката (активиращото събитие – А): ние първо анализираме активиращото събитие според нашия мироглед (Б), а след това реагираме (последици – В). Ако връзката събитие – поведение беше директна, тогава определена случка винаги щеше да предизвиква в нас определена реакция: обида → крясъци. А в повечето случаи не е така. Според Когнитивно-поведенческата терапия нашето поведение е една от (Б) последиците в модела АБВ. Когато мислим ясно, (А) активиращото събитие трябва винаги да се анализира с оглед на нашите (Б) мироглед преди да има каквито и да е (В) последици.

(А) Активиращо събитие → (Б) Мироглед → (Б) Последици

Мисленето от А-към-В, където хората прескачат средната стъпка Б (мироглед), се определя като „изкривено мислене“ от д-р Албърт Елис, когото много хора смятат за бащата на КПТ. Ако смятаме, че почти няма никакъв начин да влияем върху чувствата си – че събитията и ситуациите директно причиняват нашите емоции и поведение – ние също се ръководим от изкривено мислене.

Пример:
Аз много често забравям неща. Например веднъж тръгнахме да подаваме документи за преференциално паркиране към общината. Бях сложила джоба с документите върху шкафчето за обувки, което е точно до входната врата. Излязохме, качихме се в колата, потеглихме по пътя. И тогава видях, че в ръцете ми няма нищо.
Ако вие сте мъжа ми, какво ще направите?
Както винаги, има два варианта:

А. Гневен изблик: Вечно забравяш нещо! Не знаеш ли, че тръгваме да подаваме документите. Сега трябва да се връщаме обратно… и т.н. Всъщност може да бъде доста по-лошо, ако последват взаимни обиди и крясъци.
Но разумът трябва да управлява чувствата. Когато усетим, че гневът напира, трябва да преброим до колкото е необходимо и да се запитаме: Крясъците/Раздразнителността ще решат ли проблема? Ако се скараме, ще се появят ли документите? Не. Кавгата не решава проблема, а това всъщност е най-важното.
Това не означава, че аз не съм виновна за разсеяността си. Аз също трябва да положа повече усилия да не забравям: например да си напиша бележка на вратата.

Б. Спокойна реакция: Мъжът ми просто обърна колата и взехме документите.
Малките ежедневни „камъчета“ най-често обръщат колата и довеждат до развод. Затова в брака трябва на първо място да има взаимна ДОБРОНАМЕРЕНОСТ. Аз трябва да си взема поука от този случай и следващия път преди да изляза за някаква важна задача, да проверя дали съм взела всичко необходимо. Мъжът ми пък трябва да се въоръжи с повече търпение, защото в случая аз съм предприела някакви стъпки да не забравя – сложила съм документите на шкафчето, не съм постъпила небрежно и безотговорно. Взаимната добронамереност и взаимната прошка са главните фактори, които могат да бъдат ефективна профилактика на гневната реакция.
И както споменахме няколко пъти на семинара – главният фактор е житейската ни философия. Ако се ръководим от златното християнско правило
„Прави на другия това, което искаш той да прави на теб“ (Матей 7:12), е по-вероятно да проявим търпение, състрадание, добронамереност.

ВАЖНО! Не е задължително да се ядосваме, вбесяваме, крещим, удряме и т.н., когато някой ни провокира.
Ако се насочим към решаването на проблема, вместо към критикуването на другия, ще имаме много по-добри отношения в брака.