"След това видях друг ангел, който слизаше от небето, имайки голяма власт; и земята се просвети от неговата слава. Той извика със силен глас, казвайки: Падна, падна великият Вавилон и стана жилище на бесовете, свърталище на всякакъв нечист дух и свърталище на всякаква нечиста и омразна птица; защото всички народи пиха от виното на нейното разпалено блудствуване, и земните царе блудствуваха с нея, земните търговци се обогатиха от безмерния й разкош. И чух друг глас от небето, който казваше: Излезте от нея, люде Мои, за да не участвувате в греховете й и да не споделяте язвите й; защото греховете й стигнаха дори до небето, и Бог си спомни нейните неправди. Въздайте й, както и тя е въздала, да! платете й двойно според делата й; с чашата, с която е черпила, почерпете я двойно. Колкото е прославила себе си и е живяла разкошно, толкоз мъки и печал й дайте; защото казва в сърцето си: Седя като царица, не съм вдовица, и печал никак няма да видя. Затова в един ден ще дойдат язвите й, мор, печал и глад, и тя ще изгори на огън; защото могъществен е Господ Бог, който я съди." - Откровение 18:1-8

В този текст е представен един ангел (вестител) със специална вест и мисия от небето, за да прокламира последната вест на милост за този свят. Това е така защото се казва, че Бог си спомни нейните (на Вавилон) неправди-това е специфичен израз, който показва, че върхът на беззаконието е достигнат и започва наказанието му. Това е времето точно преди изливането на язвите (ст.4,5). Тъй като вестта на третия ангел против звяра и белега му се носи по това време, тази вест се присъединява към неговата вест.

Вестта на този ангел е повторение на втората ангелска вест от Откровение 14:8, която за пръв път беше проповядвана в 1844 година, когато църквите отхвърлиха вестта на първия ангел за започването на съда. Тук се описва едно ужасно състояние в религиозния свят. Освен поквара и заблуди, Вавилон е станал жилище на бесовете и е виновен за заблуждаването на целия свят. Това показва, че спиритизмът и фалшивите чудеса ще играят първостепенна роля в последните дни на човешката история. По това време е започнало преследване и Вавилон е виновен и за пролятата кръв на Божия народ (ст.24).

Въпреки усилията на Сатана да обвие света в духовен мрак, светлината на този ангел просветява с истината целия свят. Библията говори за изобилното изливане на Святия Дух в края на човешката история (късния дъжд), както беше излят на Петдесятница (Йоил 2:23,28,29) И Бог призовава Своите люде, които се намират във Вавилон да го напуснат, за да не загинат в неговото наказание. Това е последната вест до човечеството, последните мигове на благодат. Друга покана след нея няма, благодатното време свършва (Откровение 22:11),следват язвите.
Текстът подчертава краткият триумф, самоизмамата и гибелта на световната религиозна коалиция. Тя е горда със своята сила, власт и популярност. Опитва се да премахне Божия народ за да владее над света завинаги, но гибелта ѝ идва в един ден.

"И земните царе, които са блудствували и живели разкошно с нея ще заплачат и заридаят за нея, когато видят дима от изгарянето й. Отдалеч ще стоят поради страх от мъките й и ще казват: Горко, горко на тебе, велики граде Вавилоне, крепки граде, понеже в един час дойде съдбата ти! И земните търговци плачат и жалеят за нея, защото никой вече не купува стоките им, стоки от злато и сребро, скъпоценни камъни и бисери, от висон и багреница, коприна и червено; и всякакво благоуханно дърво и всякакви изделия от слонова кост и всякакви изделия от скъпоценно дърво и от мед; от желязо и от мрамор; и канела, аромати, темян, миро и ливан; вино и дървено масло; чисто брашно и пшеница; добитък и овце; коне, колесници и роби; и човешки души. Овощията, за които душата ти копнееше, изчезнаха от тебе, и всичко изящно и разкошно загина от тебе, и няма вече да се намерят. Търгуващите с тия неща, които се обогатиха от нея, ще застанат отдалеч поради страх от мъките й, ще плачат и ще жалеят, казвайки: Горко, горко, граде велики, облечен във висон, багреница и червено и украсен със злато, със скъпоценни камъни и с бисери; защото в един час запустя толкова богатство! И всеки корабоначалник, всеки пътник по море, моряците и всички, които се препитават от морето, застанаха отдалеч, и викаха, като гледаха дима от неговото изгаряне, казвайки: Кой град приличаше на великия град? И посипаха пръст на главите си и викаха с плач и жалеене, като думаха: Горко, горко на великия град, в който всички, които имаха кораби по морето, се обогатиха от скъпоценностите му; защото в един час запустя!" - Откровение 18:9-19.

Тук е описан последния реквием за Вавилон. Земните царе са политическите сили, които са му сътрудничили , а търговците са образно идеолозите, тези които са защитавали ученията и действията му. Това е повторение на картината от Откровение 17 глава, където Вавилон е изгорен от 10-те царе и от Откровение 16 глава, където е унищожен от фигуративния трус-преврат, който поставя неговия край. Картината в гл. 18 описва изгарянето на Вавилон. Димът от изгарянето на блудницата се издига. И тогава "земните царе", "земните търговци", "всеки корабоначалник" плачат и ридаят за нея. Интересни са описанията: "стоят отдалеч поради страх от мъките ѝ", "никой вече не купува стоките им", "защото в един час запустя толкова богатство", "горко, горко на великия град". (Откровение 18:10,11,17,19) Това представя същата истина, както и предните две глави. Вавилон не е унищожен от самото пришествие на Исус. Ако Исус видимо е дошъл и е унищожил Вавилон, едва ли тези хора биха стояли надалеч и биха оплаквали него. По-скоро ужасът им би бил за самите тях. Тъй че, от тази картина може да се направи заключението, че Исус не е още буквално дошъл, когато Вавилон е изгорен.

"Веселете се за него, небеса и вие светии, вие апостоли и пророци, защото съда, с който вие бяхте осъдени, Бог отсъди над него. И един силен ангел взе един камък голям като воденичен, та го хвърли в морето и рече: Така стремително ще бъде тръшнат Вавилон, великият град, и няма вече да се намери. Глас от ония, които свирят на арфи, и от певци, от свирачи и от тръбачи няма вече да се чува в тебе; и никакъв художник от каквото и да било художество няма вече да се намери в тебе; и шум от воденица няма вече да се чува в тебе; светлина от светило няма вече да свети в тебе; и глас от младоженец и от невеста няма вече да се чува в тебе; защото твоите търговци станаха големците на земята, понеже чрез твоето чародеяние бяха измамени всичките народи. И в него се намериха кърви от пророци и от светии и от всичките заклани на земята." - Откровение 18:20-24.

Пълното унищожение на Вавилон донася радост в целия всемир, това означава освобождение за Божия народ. Смъртният декрет срещу Божия народ сега става негова съдба. Това е времето на седмата язва.

"След това чух като че ли силен глас от голямо множество на небето, който казваше: Алилуя! Спасение, слава и сила принадлежат на нашия Бог; защото са истинни и праведни Неговите съдби; понеже Той осъди великата блудница, която е разтляла земята с блудството си, и даде върху нея възмездие за кръвта на Своите слуги. И втори път рекоха: Алилуя! И димът й се издига до вечни векове. И двадесетте и четири старци и четирите живи същества паднаха, та се поклониха на Бога, Който седи на престола, и казваха: Амин! Алилуя!" - Откровение 19:1-4.

Този текст продължава темата от предната глава-хваление и одобряване присъдата над Вавилон,което донася освобождаването на Божия народ.

"И от престола излезе глас, който казваше: Хвалете нашия Бог, всички Негови слуги, вие, които Му се боите, малки и големи. И чух като глас от много народ, и като глас от много води, и като глас от силни гърмежи, които казваха: Алилуя! Защото Господ, нашият Бог, Всемогъщият, царува. Нека се радваме и се веселим и нека отдадем Нему слава; защото дойде сватбата на Агнето, и Неговата жена се е приготвила. И на нея се позволи да се облече в светъл и чист висон; защото висонът е праведните дела на светиите. И каза ми: Напиши: Блажени тия, които са призвани на сватбената вечеря на Агнето. И казва ми: Тия думи са истинни Божии думи. Тогава аз паднах пред нозете му да му се поклоня; но той ми рече: Недей; аз съм съслужител на тебе и на братята ти, които държат свидетелството за Исуса; поклони се Богу; защото духът на пророчеството е да свидетелствуваме за Исуса." - Откровение 19:5-10.

Стих 5 поканва Божия народ да хвали Бога. Това означава, че следващите думи са описание на опитността на Божия народ. Стих 6 казва, че идва момента когато Бог царува. В края на съда за праведните Исус получава Своето царство-поданиците на царството Му са определени (Данаил 7:13,14). Но Той идва като Цар на царете, да завладее и територията на Своето царство в края на язвите (Откровение 19:16) и това е наречено в Откровение 16 гл. Армагедон. И може би тук се визира този момент от великата борба. Тази вест няма от кого друг да се носи, освен от групата от 144000, това е Божият народ по това време. И това е друго описание на същата група. Също и тук са описани като много народ, или голямо множество (Откровение 7:9-в оригинал на гръцки са същите думи в двата текста). Също и тук има гръм, както при 144000 (Откровение 14:2), а това може да означава изненада и разочарование, както беше разгледано към Откровение 10 гл. Че Исус царува се казва и при седмата тръба в - Откровение 11:15-18.

Другото изявление е, че е дошла сватбата на Агнето. Сватбата, както е представена в Библията представлява едно апокалиптично пророчество. Чрез нея Исус представя развитието на целия спасителен план. Матей 22:1-14.
- Исус плаща зестрата чрез Своята жертва.
- Всички са поканени чрез проповедта на евангелието.
- Преди сватбеното тържество има проверка на гостите - символ на Божия съд. Ст.11.
- След това е сватбата-символ на царуването на Исус над Своя народ. Според Откровение 21:2 Новият Ерусалим е невестата, но е и столицата в царството на славата на Исус. Да приеме Своята невеста или столица е обединяване на идеите да приеме Своето царство - да се възцари и да се осъществи сватбата. Виж също Откровение 19:6,7. Царуването и сватбата стават по едно и също време.

При сватбата тези, които до този момент са живели разделени се събират. Самата дума за сватба на еврейски език означава и "владея над", което обединява представите за живот в едно семейство и управлението на едно царство. Исус е главата и на едното и на другото.

Това което се каза за царуването може да се каже и за сватбата, защото тя сочи на царуването. В края на съда, след като поданиците на Неговото царство са определени, се извършва сватбата. Но това е в небето, на Божия народ предстоят изпитанията във времето на скръбта. Но в края на язвите, след като действително са устояли, те се свързват с Исус, те са част от Неговото войнство (Откровение 19:14).

"След това видях небето отворено, и ето бял кон, и Оня, Който яздеше на него, се наричаше Верен и Истинен, и съди и воюва праведно. Очите Му бяха огнен пламък, на главата Му бяха много корони и носеше написано име, което никой не знаеше, а само Той; и беше облечен в дреха, попръскана с кръв; и името Му беше Божието слово. И небесните войски, облечени в бял и чист висон, следваха подир Него на бели коне. Из устата Му излизаше остър меч, за да порази с него народите; и Той ще ги управлява с желязна тояга и ще стъпче лина на лютия гняв на Бога Всемогъщий. И на дрехата и на бедрото Му имаше написано име: Цар на царете, и Господ на господарите. После видях един ангел, стоящ в слънцето; и, извиквайки със силен глас, каза на всичките птици, които летят посред небето: Дойдете, събирайте се за великата Божия вечеря, за да ядете месата на царе и месата на хилядници, месата на юнаци и месата на коне и на ония, които яздят на тях, дори месата на всичките човеци, свободни и роби, малки и големи. И видях звяра и земните царе и войските им събрани да воюват против яздещия на коня и против Неговото войнство. И звярът биде уловен, и с него лъжепророка, който бе извършил пред него знаменията, с които измами ония, които бяха приели белега на звяра, и които се покланяха на неговия образ; те двамата бяха хвърлени живи в огненото езеро, което гори с жупел. А останалите бидоха избити с меча на яздещия на коня, с меча, който излизаше от устата Му. И всичките птици се наситиха от месата им." - Откровение 19:11-21.

В горният текст Исус е представен като Цар на царете. Това е последната четвърта служба на Исус, както беше разглеждано, осъществяване на царството на славата. Представен е и че съди и воюва праведно-извършва съда над нечестивия свят и воюва, завладява Своето полагащо му се царство - земята.

В този текст има съществен проблем. Откровение 16,17 и 18 глави, както беше разглеждано, представят първо унищожението на Вавилон, а идването на Исус е по-късно. Тук Исус идва и звяра и царете са събрани, т.е. тук Исус идва преди унищожението на Вавилон. Щом са още събрани, това е и преди труса, при който Вавилон се разделя на трите си части. Двете картини са несъвместими. Ако Исус се яви тогава в Своята слава, каква роля може да има преврат, който да унищожи отстъпилата религия и как пред огнения потоп по време на пришествието, някои ще плачат за Вавилон и ще се оплакват, че никой не "купува" стоките им.

Много богослови са забелязали, че унищожението на звяра и лъжепророка са предадени в страдателен залог- "звярът биде уловен" "бидоха хвърлени" в огненото езеро. А от Откровение 17 гл. е ясно кой ги е унищожил. Само останалите са убити с меча на яздещия на коня.

Нещо притеснително е, че Исус тук е представен с име, което никой не знае. А това може да означава, че действието и службата Му на Цар и Такъв, който съди са най-малкото неясни (с име често се представят службите на Исус-името Му тук е Цар на царете-а това е служба - Откровение 19:16). Това може да е във връзка с проблеми за Божия народ, представени с идването на Исус като крадец в Откровение 16:15 и с преживяване на изненада и разочарование от Божия народ (гръмове) в Откровение 19:6 и 14:2.

Освен това, тук се намира и вест до "птиците", които "изяждат" Вавилон (ст.17,18), което би могло да означава и участието на земна сила за изпълнението на тази цел, както се вижда от предните глави в Откровение. За хищна птица от изток, която унищожава Вавилон се говори и в Исая 46:11. "Който зова хищна птица от изток, от далечна земя мъжа по намерението Си; Да, рекох и ще направя да стане." Контекста в двете съседни глави е свързан с унищожението на Вавилон, а и в ст.1 на 46 глава се говори за Вил, едно от главните му божества, съкрушаването му и отиването им в плен. (Виж Еремия 50:2).

И така, възможно е така да е представена намесата на Исус в събитията на последното време, за да доведе развръзката на последната битка между доброто и злото-Армагедон, а самото второ пришествие да е по-късно.

Прочетете още..