„И видях, че на седемте ангела, които стояха пред Бога, се дадоха седем тръби. И друг ангел дойде, та застана пред олтара, държейки златна кадилница; и нему се даде много темян, за да го прибави при молитвите на всичките светии над златния олтар, който бе пред престола. И кадилният дим се издигна пред Бога от ръката на ангела заедно с молитвите на светиите. И ангелът взе кадилницата, напълни я с огън от олтара и хвърли огъня на земята; и настанаха гръмове и гласове, светкавици и трус.“ - Откровение 8:2-5

Тази сцена в началото на една нова пророческа верига представя символично Христовата служба за Неговия народ. Той като верен Посредник смесва Своите заслуги (тамяна тук е символ на Исусовите заслуги, той се състоеше от различни аромати, символ на Исусовата правда, която благоухае приятно и е приемлива за Бога) с молитвите на вярващите, за да бъдат те приети от Бога.

Но внезапно настъпва промяна в небесната сцена. Ангелът напълва кадилницата само с огън, без да слага в нея тамяна на Своето посредничество и хвърля огъня и кадилницата и огъня на земята. Това означава краят на Христовата първосвещеническа служба, краят на благодатното време. Това е Божият гняв излят над непокаяните. „Гръмове, гласове, светкавици и трус“ напомнят събитията свързани със седмата язва. - Откровение 16:18

Има две възможни служби на Исус в тази картина. В Светая се провеждаше пред олтара ходатайствената служба на Исус, която започна на празника Петдесятница, след Неговото възнесение. Също така, обаче, в деня на умилостивението след очистването на Светая-Светия, се очистваше и златния олтар в Светая (Изх. 30:10; Лев. 16:16) и реално това беше в края на благодатното време и приключване на делото на спасение.

В древността тръбенето на тръбите беше фамилиарен символ на война.
„Защото, ако тръбата издадеше неопределен глас, кой би се приготвил за бой ?“
1 Коринтяни 4:8; Езекил 7:14; Еремия 4:5; Софония 1:16. Тъй че, тръбите проследяват забележителни военни и политически събития.

1). Пророческите вериги преди четвъртата разглеждат последователни събития в историята от времето на Йоан, а след четвъртата с есхатологичния край. Събитията в съответната пророческа верига са от перспективата на службата на Исус. Тръбите са в историческата част, когато Исус още ходатайства.
2). Езикът на тръбите и язвите е един и същ. Засягат се земята, морето, реките, слънцето и т.н., но при тръбите се засягат 1/3 от тях, а при язвите цялостно. Да се изпълняват заедно, т.е. тръбите да засягат 1/3 от морето да стане кръв, а язвите цялото море едновременно да стане кръв е безсмислено. Тогава би трябвало да се каже, че 1/3 е станало кръв от тръбата и 2/3 от язвата.
3). Въведителната картина в Откровение 8:2-5 на застъпничеството на Христос като Първосвещеник означава, че още е времето на благодат, храма функционира. При язвите храма е изпълнен с дим и никой не може да влезе - Откровение 15:8.
4). В периода на тръбите църквата трябва да „пророкува“ за много народи (Откровение 10:11) и хората могат да се покаят (Откровение 11:13).
5). Времевите периоди в 5 и 6 тръби показват, че това се изпълнява в историята с големи периоди от време - Откровение 9:5,15.

Още в началото трябва да се каже, че тръбите са една от най-трудните за интерпретация части на Откровението. Затова съществуват и много становища сред богословите. Затова ще се задоволим с по-кратко разглеждане. Тръбите са наказание над Божиите врагове, над тези, които преследват църквата. Но това са ограничени Божии съдби - 1/3 от земята. Те са предварителни предупреждения за последните язви, които няма да бъдат размесени с милост.

„Като затръби първият ангел, настана град и огън, размесени с кръв, които бидоха хвърлени на земята; и третата част на земята изгоря, също и третата част от дърветата изгоря, изгоря и всяка зелена трева.“

„И като затръби вторият ангел, нещо като голяма планина, пламнала в огън, се хвърли в морето; и третата част от морето стана кръв, та измря третата част от одушевените същества, които бяха в морето; и третата част от корабите биде унищожена.“

И като затръби третият ангел, падна от небето голяма звезда, която гореше като светило, и падна върху третата част от реките и върху водните извори. А името на звездата е Пелин, и третата част от водите стана пелин, и много човеци измряха от водите, защото се вгорчиха.

И като затръби четвъртият ангел, третата част от слънцето, и третата част от луната, и третата част от звездите биде поразена, тъй щото да потъмнее третата част от тях, и третата част от деня да не свети, така и третата част от нощта.“ - Откровение 8:7-12

Първите четири тръби унищожават западната Римска империя. Това са Аларих с готите, Гензерих с вандалите, Атила с хуните и Одоакър водач на варвари, спомагателни войски в Римската армия. С него е свързано свалянето от власт на последния Римски император Ромул Августул. Някои предлагат за първа тръба да смята съдът над Ерусалим и Юдея чрез римската армия между 66-70 г. сл. Хр. - съд над първите гонители на църквата. Също се предлага четвъртата тръба да са политически събития, които наказват папската система.

„И като затръби петият ангел, видях една звезда паднала на земята от небето, на която се даде ключа от бездънната пропаст. И тя отвори бездънната пропаст; и дим се издигна от пропастта като дим от голяма пещ; и слънцето и въздуха потъмняха от дима на пропастта. И от дима излязоха скакалци по земята; и даде им се сила, както е силата, що имат земните скорпии. Но им се заръча да не повредят тревата по земята, нито някое зеленище, нито някое дърво, а само такива човеци, които нямат Божия печат на челата си. И позволи им се, не да убиват тия, но да ги мъчат пет месеца; и мъката беше като мъка от скорпия, когато ужили човека. През ония дни човеците ще потърсят смъртта, но никак няма да я намерят; и ще пожелаят да умрат, но смъртта ще побегне от тях. И скакалците приличат на коне, приготвени за война; и на главите им имаше като корони подобни на злато, и лицата им бяха като човешки лица. А те имаха коса като косата на жените, и зъбите им бяха като на лъв. При това, имаха нагръдници като железни нагръдници; и шумът на крилата им беше като шум от колесници с много коне, когато тичат на бой. Имаха и опашки подобни на скорпиини, и жила; а в опашките си имаха сила да повреждат човеците пет месеца Имаха над себе си за цар ангела на бездната, който по еврейски се нарича Авадон {Т.е.: Погубител.}*, а на гръцки се именува Аполион*. Едното горко мина; ето, още две горки идат подир това.

И като затръби шестият ангел, чух един глас от роговете на златния олтар, който беше пред Бога, че някой казваше на шестия ангел, у когото беше тръбата:
Развържи четирите ангела, които са вързани при голямата река Ефрат. И развързаха се четирите ангела, които бяха приготвени за тоя час и ден и месец и година, за да убият третата част от човеците. И числото на воюващите конници беше двеста милиона; аз чух числото им. И конете във видението и яздещите на тях ми се видяха такива: те носеха като огнени, яцинтови и жупелни нагръдници; и главите на конете бяха като глави на лъвове, и от устата им излизаше огън, дим и жупел. От тия три язви, от огъня, от дима и от жупела, що излизаха от устата им, биде избита третата част от човеците. Защото силата на конете бе в устата им и в опашките им; понеже опашките им приличаха на змии и имаха глави, и с тях повреждаха. И останалите човеци, които не бяха избити от тия язви, не се покаяха от делата на ръцете си, та да се не кланят вече на бесовете и на златните, сребърните, медните, каменните и дървените идоли, които не могат нито да виждат, нито да чуват, нито да ходят; също не се покаяха нито от убийствата си, нито от чародеянията си, нито от боледуванията си, нито от кражбите си.“ - Откровение 9:1-21

Петата и шестата тръба, които поразяват Източната Римска империя (Византия), представляват едно изключително пророчество. То се е изпълнило в историята на Отоманската империя, петата тръба описва възхода, а шестата нейното господство и времетраене. Няма да навлизаме в подробности, но с високо символичен език са описани завоеванията, неизброимите конници (200 милиона), откриването на барута и битки с огън и дим, направата на големи топове, с които са съборени стените на Константинопол и Византия пада. Димът, който се издига от бездната представлява разпространението на мохамеданството, което заплашваше да затъмни слънцето на християнството. Ислямът е наказание за отпадналото християнство в Източната Римска империя, но играе много важна роля по време на протестантизма. В 1530 г. турците достигат до стените на Виена. И благодарение на тях спират гоненията против протестантите и протестантските князе, поради общата заплаха, която турците представляват и необходимостта всички налични ресурси да бъдат използвани.

Тук са дадени две периода от време в стих 10 и 15
Първият от пет месеца и вторият час, ден ,месец и година. Както многократно беше разгледано в пророчествата е валиден принципът ден/година, един ден в пророчеството за една буквална година. Първият период от 5 месеца или 150 дни/години (да причиняват мъка), започва с първото нападение над Византия, битката при Бафия на 27 юли 1299 г. Като прибавим 150 г. достигаме до 1449 г. В това време умира Йоан Палеолог и новият Византийски император поискал разрешение от турския султан Мурад 2 и след съгласието му получил короната. Византия по този начин признала своята зависимост от турската власт. Когато прибавим втория период от час, ден, месец и година (391 година и 15 дни) достигаме до 11 август 1840 г. В това време през юни 1839 г. Мохамед Али-паша на Египет и васал на султана въстава, поразява турците и пленява флота им. Но великите сили, Англия, Франция, Австрия, Прусия и Русия се намесват. Преговорите се протакат и точно на 11.август 1840 г. турският емисар Рифат Бей пристига в Александрия с условията на договора и в същия ден посланиците на великите сили получават запитване от султана какви мерки трябва да се вземат при опасност за империята му. Отговарят му, че са взети всички необходими мерки. Така по този начин и в края на периода също има признание, че Турция е изгубила независимостта си.

Две години преди това да се изпълни, един изследовател на Библията, Джоусая Лич от Филаделфия, разбира пророчеството и дори определя точния ден за изпълнението му 2 седмици преди това. Ефектът бил поразяващ. За няколко месеца Лич получил поздравителни писма от повече от 1000 изтъкнати атеисти, в които те заявявали, че се отказват от борбата против Библията.

В Откровение 9:20,21 са посочени греховете, които съществуват в християнството и поради които е изпратеното наказанието. Особено е споменато поклонението пред идоли. То е забранено от втората заповед от Декалога:
„Не си прави кумир, нито каквото и да е изображение на нещо, което е на небето горе, на земята долу...да не им се кланяш, нито да им служиш“ - Изход 20:4,5
А поклонението пред образи беше дълбоко проникнало в християнската църква. Милостта на Бога към човечеството е неимоверно голяма, но не бива да злоупотребяваме с нея, защото вярно е също, че търпимостта му към злото по никакъв начин не е безгранична.

Шестата тръба исторически приключва в 1840 г. Седмата тръба е в края на човешката история. Между 6 и 7 тръба са вмъкнати Откровение 10 глава и по-голямата част от 11 глава, както между 6 и 7 печат е вмъкната Откровение 7 глава. По този начин се уточнява времето на вмъкнатите части. Ето текста:

„И видях друг силен ангел, който слизаше от небето, облечен в облак; на главата му имаше дъга, лицето му беше като слънцето, и краката му като огнени стълбове. И държеше в ръката си разгъната книжка; и като положи дясната си нога на морето, а лявата на земята, извика с висок глас, като когато рикае лъв; и когато извика, седемте гръмове издадоха своите гласове. И след като седемте гръмове издадоха своите гласове, аз щях да пиша, но чух глас от небето, който каза: Запечатай това, което изговориха седемте гръмове, и недей го писа. А ангелът, когото видях да стои на морето и на земята, издигна десницата си към небето, и се закле в живеещия до вечни векове, Който е създал небето и каквото има в него, земята и каквото има по нея, и морето и каквото има в него, че не щеше да има вече бавене, но че в дните на гласа на седмия ангел, когато се приготви да затръби, тогава щеше да се изпълни тайната на Бога, както Той е благовестил на Своите слуги, пророците. И гласът, който чух от небето, проговори пак на мене, като рече: Иди, вземи разгънатата книга, що е в ръката на ангела, който стои на морето и на земята. Отидох, прочее, при ангела, та му рекох да ми даде книжката. И каза ми: Вземи и я изяж; и в корема ти ще бъде горчива, но в устата ти ще бъде сладка като мед. И тъй, взех книжката от ръката на ангела, та я изядох, и в устата ми беше сладка като мед; но като я изядох, коремът ми се вгорчи. Тогава ми се каза: Трябва пак да пророкуваш за много люде и народи, езици и царе.“ - Откровение 10:1-11

Както се каза, тази вмъкната картина описва събития около 1840 г., като цялата глава описва събитията около важната в пророческо отношение 1844 година. Първо е представено проповядването на вестта от една разгъната или отворена “книжка”. Единствената книга, за която се казва, че е била затворена или запечатана е книгата на пророк Данаил, която трябваше да се разтвори и разпечата в края на времето.
„А ти, Данииле, затвори думите и запечатай книгата до края на времето, когато мнозина ще я изследват и знанието за нея ще се умножава.” - Данаил 12:4.
И по-специално беше запечатано пророчеството за 2300 денонощия от Данаил 8:14.”
И каза ми:
До две хиляди и триста денонощия; тогава светилището ще се очисти.”
”А казаното видение за денонощията е вярно; все пак, обаче, запечатай видението, защото се отнася до далечни дни...А чудех се за видението, защото никой не го разбираше.” - Данаил 8:26,27.

Това пророчество трябваше да се разпечата, да бъде разбрано в края на времето. И наистина с наближаване на края на този пророчески период, много посветени на Бога мъже достигнаха до разбирането му. Това пророчество беше разгледано. В тази глава се описват събитията случили се в 1844 г. при приключването на пророческия период.

Три пъти в този текст се споменава за някакви “седем гръма”. Това, обаче, не са обикновени гръмове, те ”изговарят” нещо.
Йоан го чува, но указанията на небето са да не го записва, а да го запечата - т.е. значението му трябва да остане скрито. Тези гръмове не могат да бъдат буквални, защото тогава никой не е чул седем буквални гръмотевици да процепят небето. Още повече те “изговарят” нещо, което Йоан чува, чието значение схваща и възнамерява да запише. Затова тези гръмотевици не са буквални. Чрез тях се изразява нещо друго.
“...А гърма на силата Му, кой може да разбере?” - Йов 26:14.
Тук се влага идеята, че гърмът е нещо, което трудно може да се разбере.
“Бог чудно гърми с гласа Си. Върши велики дела, които не можем да разбираме.” - Йов. 37:5.
Отново идеята е, че чрез “гърма” се изразява някакво велико Божие дело, което човеците не могат да разберат.
“В скръбно време ти ме призова и Аз те избавих. Отговорих ти в скришно място на гърма.” - Псалом 81:7.
Отново твърдението е, че в гърма има нещо скрито. От тези текстове заключаваме, че чрез “гърма” се изразява нещо скрито, тайнствено, което не се разбира от човеците. Когато Господ извършва нещо, най-често в провеждане на спасителния план и човеците не очакват и не разбират Божиите действия, те остават изненадани и разочаровани, и това се изразява чрез образа на гърма.

След това на Йоан е казано да вземе книжката и да я изяде и в устата му била сладка, но корема му се вгорчава.

И така, Откровение 10 гл. предсказва преживяната изненада и разочарование на тези, които проповядват книгата на пророк Даниил и 2300 денонощия в 1844 г. чрез:
а). картината на седемте гръма Откровение 10:3,4 – изненада и разочарование.
б). картината на вгорчаването на корема Откровение 10:9,10. Проповедта е сладка, но резултата е горчивина.
в). Дори се загатва, че са очаквали тогава да се изпълни “тайната на Бога” - Откровение 10:6,7, а тя е обяснена от апостол Павел така:
”Като ни е открил тайната на волята Си..,сиреч да се събере в Христа всичко това, което е небесно и земно.” - Ефесяни 1:9,10.
С други думи те са очаквали тогава да се изпълни тайната на Бога, т.е. събирането с Христа (второто пришествие). По този начин картината описана в Откровение 10 глава и това което са очаквали и преживяли вярващите тогава е в пълно съответствие.

Това разочарования, обаче, не говори срещу движението, което се развива тогава (Адвентното движение). Точно обратното. Това преживяване, което е пророкувано, непогрешимо сочи, че това е Божият народ, който носи новата истина за своето време, вестта за новата служба на Исус и започването на съда тогава. Подобно преживяване имаха апостолите и те не разбираха службата, която трябваше да извърши Исус, но това отново не говори против християнството, което беше основано тогава.

г). „Трябва пак да пророкуваш за много люде и народи, езици и царе.“ - Откровение 10:11

С други думи, те са смятали, че тяхната работа е свършила. Напротив, тя едва сега започваше с откриването на вестите на трите ангела от Откровение 14:6-12.
Ангелът в ст. 5-7 казва, че няма да има повече „бавене“ (гръцката дума е „хронос“-„време“). За какво време става въпрос, за историческо или пророческо ?
Контекстът показва, че историята продължава, значи става въпрос за пророческо време. Две хиляди и триста денонощия, годишния период достига до 1844 година, след това няма пророчески периоди, които да се изпълняват.

И така Бог е сметнал за необходимо да разкрие събитията в края на 2300 денонощия, в този важен момент от развитието на спасителния план и изпълнение на пророчеството. И главата съвършено описва важните подробности и преживяното разочарование от Адвентното движение в 1844 г. Следващите стихове обясняват какво точно следва в спасителния план (не второто пришествие, което е очаквано).

„И даде ми се тръстика като тояга; и един каза: Стани та измери Божия храм и олтара и ония които се кланят в него;“ - Откровение 11:1

Започваше „измерването“ на Божия народ,
това означаваше започване на съда за праведните. - Данаил 7:9,10

„Не съдете, за да не бъдете съдени. Защото с каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят, и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери..“ - Матей 7:1,2

Измерването е синоним на съда.

„Но двора, който е извън храма, остави, и недей го измерва, защото той е даден на народите, които ще тъпчат светия град четиридесет и два месеца. А на двамата си свидетели ще дам да пророкуват хиляда двеста и шестдесет дни облечени във вретища. Те са двете маслини и двата светилника, които стоят пред Господаря на земята. И ако някой поиска да ги повреди, огън излиза от устата им, та изяжда неприятелите им; и ако поиска някой да ги повреди, така трябва той да бъде убит. Те имат власт да заключат небето, та да не вали дъжд през времето, за което те пророкуваха; и имат власт над водите да ги превръщат на кръв и да поразяват земята с всяка язва, колкото пъти биха поискали.“ - Откровение 11:3-6

Текста започва с въвеждането на периода от 42 месеца, или 1260 дни/години, който както на много места досега разгледахме, представлява времето, когато „малкият рог“-папството преследваше Божия народ.

Кои са тези двама свидетели ?
Те свидетелстват през периода от 1260 дни, които са 1260 години и те са двата светилника, не може да бъдат хора. Езикът е символичен. Библията нарича Божието Слово светилник.

„Твоето Слово е светилник на нозете ми и виделина на пътеката ми.“ - Псалом 119:105

А Исус казва, че Писанията свидетелстват за Него:

„Вие изследвате писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот, и те са, които свидетелствуват за Мене.“ - Йоан 5:39

И така двамата свидетели са Писанията на Стария и Новия Зявет.
Те трябваше да свидетелстват във вретище през този период от 1260 години, времето на папското господство. Вретището е груба и бодлива козинява дреха, знак на скръб и траур в древността. Не само църквата беше преследвана тогава, забранена и унищожавана от папството беше и Библията.

„И когато свършат свидетелствуването си, звярът, който възлиза от бездната ще воюва против тях, ще ги победи и ще ги убие. И труповете им ще лежат по улиците на големия град, който духовно се нарича Содом и Египет, гдето и техният Господ биде разпнат. И мнозина измежду людете, племената, езиците и народите ще гледат труповете им три дни и половина и не ще позволят да бъдат положени труповете им в гроб. И земните жители ще се зарадват за тях, ще се развеселят, и един на друг ще си пратят подаръци, защото тия два пророка са мъчили жителите на земята. А след трите и половина дни влезе в тях жизнено дишане от Бога, и те се изправиха на нозете си; и голям страх обзе ония, които ги гледаха. А те чуха силен глас от небето, който им казваше: Възлезте тука. И възлязоха на небето в облак; и неприятелите им ги видяха. И на часа стана голям трус, и десетата част от града падна, та измряха в труса седем хиляди човека; и останалите се уплашиха, та отдадоха слава на небесния Бог.“ - Откровение 11:7-13

Събитията стават когато двамата свидетели свършват свидетелството си след 1260-те дни т.е. около 1798 г. Тогава те трябва да бъдат убити. Звяр в Библията е символ на царство - Данаил 7:3.
Има ли в някое царство да се развиват такива събития ?
Да, във Франция по време на Френската революция. Държавата била във финансова разруха, народът тънел в глад и мизерия, владеели беззаконие и анархия. Кралят и католическата църква провеждат жестоки гонения, избиват се албигойците, Вартоломеева нощ, отмяна на Нантския едикт. Всичко това произвежда презрение към цялата религия.
Избухва революцията и Франция става атеистична държава. Затова е наречена духовно Египет, символ на безбожие. Фараонът беше казал:
„Кой е Иехова, та да послушам гласа Му.. не познавам Иехова.“ - Изход 5:2

Революцията избухва в 1789 г. На 26 ноември 1793 г. Френският Конвент издава декрет за забрана на Библията и премахване на всяка религия. Борбата срещу Бога и Библията, обаче, довеждат до такива кръвопролития и терор, че три години по-късно е внесено предложение първият закон да се анулира и да се даде свобода на Библията и религията. След около 6 месеца на 17 юни 1797 г. това е гласувано единодушно от Френското събрание, три и половина години след първия декрет. След това следва реабилитирането и триумфа на Библията, създават се Британското, Американското, Протестантското библейски дружества.

Големият трус в ст.13 е на 1/10 от града, защото засегна една от държавите в Западна Европа-Франция. И този трус освен подробностите за Франция и борбата ѝ срещу Библията, доведе и до завършека на 1260 годишния период на власт на папството. Франция беше наричана най-старата и най-верната дъщеря на Католическата църква, защото първа подкрепи претенциите на папството при царуването на Кловис 1 и в 508 г. изби арианите в Галия. Сега същата сила постави край на политическата власт на папството, като генерал Бертие плени папа Пий 6 и го заведе пленник във Франция, където на следващата година той умря. От този текст разбираме, че едно символично земетресение означава преврат, смяна на властта, промяна на цялостното устройство на държавата, илюстрация е Френската революция.

Когато разглеждахме северния и южния цар в Даниил 11 глава казахме, че според Откровение тези понятия в последния период от човешката история нямат географски смисъл. Когато в Откровение 11 глава се говори за южното царство Египет, то се тълкува духовно (Откровение 11:8) и обозначава атеистична Франция, като атеизмът по-нататък завладя половината Европа в лицето на атеистичния комунизъм. Северното царство Вавилон, както беше разгледано, представлява Римокатолицизма и църкви (Откровение 17 гл.), които следват нейните учения. С други думи, понеже Божият народ не се намира на едно място, намира се по целия свят, затова и преследващите сили са също универсални и те се намират по целия свят. И първоначално атеистичните сили унищожиха политическата власт на папството, но в нашето време точно чрез обединените действия на папството и САЩ, атеистичният блок беше преодолян. Когато секуларизмът бъде напълно превъзмогнат, тогава папството ще насочи своя удар срещу Божията църква. - Данаил 11:45

И така, когато Бог е дал големи пророчески периоди и важни събития в техния край, Той е дал и пророчества, които с повече подробности описват това, което точно се случва. Така е и за 2300-та денонощия, така е и за 1260-те дни.

„И като затръби седмият ангел, станаха силни гласове на небесата, които казваха: Световното царство стана царство на нашия Господ и на Неговия Христос; и Той ще царува до вечни векове. И двадесетте и четири старци, седящи пред Бога на престолите си, паднаха на лицата си и се поклониха Богу, казвайки: Благодарим Ти, Господи Всемогъщи, Който си, и Който си бил, загдето си взел голямата Си сила и царуваш. Народите се разгневиха; но дойде Твоят гняв и времето да се съдят мъртвите, и да дадеш наградата на слугите Си пророците и на светиите и на ония, които се боят от Твоето име, малки и големи, и да погубиш губителите на земята. И отвори се Божият храм, който е на небето, и видя се в храма ковчега на Божия завет; и настанаха светкавици и гласове, гръмове и трус и силен град.“ - Откровение 11:15-19

Тези гласове оповестяват, че световните царства стават царство на Бог и на Христос.
Христос получава Своята царска власт в края на съда Данаил 7:9,10,13,14. И Той идва като Цар на царете в края на язвите, за да завладее Своето царство Откровение 19:11-15. Там се намира и битката Армагедон последната битка между доброто и злото. И може би тя е главната част на 7-та тръба.

Интересен текст има в Откровение 10:7: „но че в дните на гласа на седмия ангел, когато се приготви да затръби, тогава щеше да се изпълни тайната на Бога, както Той е благовестил на Своите слуги, пророците.“

Дните на гласа на седмия ангел са преди самата тръба да затръби. Тогава ще се изпълни тайната на Бога, каквото и да означава това.

Дадена е една поредица от последователни събития: Народите се разгневиха; дойде Твоя гняв в седемте язви; времето да се съдят мъртвите през 1000-та години; да дадеш наградата окончателната награда на новата земя в края на милениума; да погубиш губителите на земята окончателната присъда в огненото езеро.

В последната картина се вижда да се отваря Божият храм на небето и там се вижда ковчега на завета. Ковчегът служеше като хранилище на 10-те заповеди. Тази картина показва, че тези 10 заповеди-Божият морален закон е в основата на Божия престол, в основата на Неговото управление Откровение 16:17. Нарича се „ковчега на завета“, т.е. 10-те заповеди са съществена част и от Новия завет. Това показва, че няма противоречие между 10-те заповеди и вярата в Христос – благодатта. Божият народ на последното време едновременно пази Божиите заповеди и има вярата в Исус Христос (Откровение 14:12). Тези 10 заповеди като израз на Божията воля и правда са задължителни и в Новия завет. Псалом 40:8; Псалом 119:172; 1 Коринтяни 7:19; 1 Йоан 2:3,4; 1 Йоан 5:2,3.

Има две възможности по отношение времето кога се отваря Божия храм. В 1844 година при започването на съда в Светая-Светих и при осъждането на неправедните в края, закона е който ще ги осъди. В Откровение 15:5 четем, че се отваря храма на свидетелството и започва изливането на язвите Божия гняв и наказание за греха.

Прочетете още..