ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН
„След това видях, и ето врата отворени на небето; и предишният глас, който бях чул да говори с мене като тръба, казваше: Възлез тук, и ще ти покажа това, което трябва да стане подире. Начаса се намерих в изстъпление чрез Духа, и, ето, престол беше поставен на небето, и на престола седеше Един. И седналият приличаше на камък яспис и сардис; имаше около престола и дъга, на глед като смарагд. И около престола имаше двадесет и четири престола, и видях, че на престолите седяха двадесет и четири старци, облечени в бели дрехи, и на главите им златни корони. И от престола излизаха светкавици и гласове и гърмежи. И пред престола горяха седем огнени светила, които са седемте Божии духове. И пред престола имаше като стъклено море, подобно на кристал, а всред престола и около него четири живи същества, пълни с очи и отпред и отзад. Първото живо същество приличаше на лъв, второто приличаше на теле, третото имаше като човешко лице, и четвъртото живо същество приличаше на летящ орел.“ - Откровение 4:1-7
Думата,която постоянно се повтаря е престол, а Божият престол според Откровение се намира в Светая-Светих на небесния храм. Откровение 16:17 С други думи Йоан представя в това видение тронната зала в небето.
„След това видях“ ст.1. Това не означава хронологическа връзка между първото видение и това което следва във второто, а просто, че второто видение е след първото. Това е така защото тук се представя, че е поставен престол (ст.2) -започва някаква служба. Когато започваше служба в Светая-Светих, това беше по време на освещаването на храма, или в деня на очистването на светилището, което символизира деня на съда. (това беше разгледано в третото видение на пророк Даниил, светилището и старозаветните празници) А първото събитие е на празника Петдесятница при изливането на Святия Дух, а второто е в 1844 година-не след минаване периода на църквите, както някои смятат. Това са и двете възможни служби на Исус в тази пророческа верига.
На други места където се употребява „след това“ няма последователност в събитията. Примерно:
В Откровение 6:14-17 описанието достига до второто пришествие, а в 7:1 започва със „след това“ и връща разказа преди запечатването.
В Откровение 7:9 пак започва със „след това“ и представя спасените пред Божия престол, а след това в 10 глава представя проповядването на целия свят.
В Откровение 18:1 пак „след това“ и покана да се излезе от Вавилон, а в предишните 16 и 17 глави Вавилон е унищожен.
Това показва, че Откровение е написана както Даниил - всяка нова поредица разглежда отново цялата човешка история и дава повече подробности.
Следва уникалното описание на Бога. Йоан Го представя с почтителна сдържаност без никакъв антропоморфизъм (човекоподобие). Яспис е скъпоценен камък описан като прозрачен-блясък и светлина. Сардис е с червеникав цвят. Смарагд е минерал със зелен цвят. Йоан вижда това като дъждовна дъга около престола, комбинацията между правосъдие и милост (Битие 9:11-17), които характеризират характерът на Бога.
„Правда и правосъдие са основа на престола Ти;
Милост и истина ходят пред Твоето лице.“ - Псалм 89:14
Ако Бог беше само правда, Той би ни унищожил. Ако е само милост, би търпял вечно злото. А Той ни привлича с любовта Си и после ни представя и правдата Си.
Около престола са насядали 24 старейшини. Те са облечени в бели дрехи, символ на правда и имат корони, символ на победа. Това са човешки същества, вероятно праведници, възкръснали заедно с Христос. (Мат.27:50-53) Както имаше 24 отряда свещеници, които служеха в светилището, така и тук Йоан вижда 24 старейшини (старци), които служат в небесното светилище. Те държат чаши с тамян и служат, като свещеници, с което се представят молитвите на светиите (Откровение 5:8). Святият Дух е представен като седем Духа, пълнота на дарбите и действията Му, многоразличните качества, чрез които работи в човека. Около престола Йоан вижда безкрайно пространство, една блестяща повърхност, която описва като море, кристал, стъкло.
До Божия престол вижда четири живи същества, на гръцки „зоа“, най-вероятно представители на небесния свят. (виж.Езек.1:22,26; 10:20)
Символично са представени с
лъв - сила,
теле - издръжливост и труд,
човешко лице - интелигентност
и орел - символ на бързина.
„Достоен си, Господи наш и Боже наш, да приемеш, слава, почит и сила; защото Ти си създал всичко, и поради Твоята воля всичко е съществувало и е било създадено.“ - Откровение 4:10,11
„Достоен си да вземеш книгата и да разпечаташ печатите й: защото си бил заклан, и със Своята кръв си изкупил за Бога човеци от всяко племе, език, люде и народ.“ - Откровение 5:9
„И видях в десницата на седящия на престола книга, написана отвътре и отвън запечатана със седем печата.
И видях, че един силен ангел прогласяваше с висок глас: Кой е достоен да разгъне книгата и разпечата печатите й ?
И никой, нито на небето, нито на земята, нито под земята, не можеше да разгъне книгата нито да я гледа.
И аз плаках много, защото никой не се намери достоен да разгъне книгата нито да я гледа. Но един от старците ми каза:
"Недей плака: ето лъвът, който е от Юдовото племе, който е Давидовият корен, превъзмогна, за да разгъне книгата и да разпечата нейните седем печата."
И видях между престола и четирите живи същества между тях и старците, че стоеше Агне като заклано, което имаше седем рога и седем очи,
които са седемте Божии духове, разпратени по цялата земя. И то дойде та взе книгата из десницата на седящия на престола.“ - Откровение 5:1-7
Описвайки Исус Христос, един от прославените светии обединява в едно три месиянски пророчества: лъвът от юдиното племе, коренът Давидов и Агнецът (Бит.49:9,10; Исая 11:1-10; 53:7) Закланото Агне изявява истината, че Христос победи не с физическа сила, а чрез морално превъзходство, чрез Своя чист и безгрешен живот. Никой не можеше да замести Христос, защото основният въпрос в тази велика битка, това в което Сатана обвиняваше Бога, беше справедливостта на Неговия характер и закона по който Той управлява, който също е израз на Божия характер. Само Христос, Който е Бог можеше да изяви красотата на Божия характер и по този начин да се справи с бунта. Това е централната истина в 5 глава.
Книга е земно понятие, метафора за това, че в небето всичко е отбелязано и регистрирано. Факта, че след това книгата при разпечатването ѝ се представя като пророчество означава, че в нея най-вероятно е регистрирано всичко ставащо на земята. От друга страна, това че само Исус може да я разпечата означава, че това е свързано с жертвата Му, т.е. само той може да разреши земния проблем с греха и да даде възможност за бъдеще на света като цяло и възможност за изход и спасение. С други думи ако Христос не беше победил, нямаше да има разпечатване, няма и бъдеще. Затова и реакцията на Йоан е толкова силна и емоционална.
Какво представляват печатите ?
Съгласно Откровение 4:1 те трябва да са пророчества за бъдещето.
В Откровение 5 гл. Исус е представен като победител, преодолява проблема с греха.
И разчупването на печатите е външния израз и представяне на тази победа. Освен това, проблемът с греха се превъзмогва също и чрез църквата, която Исус основава.
Църквата също е победител, или по-точно Исус също побеждава, спасява и възстановява чрез църквата - Откровение 6:2; Откровение 15:2; Откровение 17:14.
С други думи, печатите трябва да описват събития от религиозен характер, важни събития от великата борба на вековете, в която Христос е победител и чрез църквата.
Тъй като печатите се разпечатват един след друг, това представляват последователни събития, които покриват цялата християнска епоха до идването на Христос. Това са коне с различен цвят-бял, червен, черен и блед-не е трудно да се разбере, че тази промяна на цветовете говори за постепенно израждане и упадък на християнството. Естествено конете и ездачите са символични. Конят представлява съответния период в християнската църква, а ездачът е силата, факторът, който доминира през този период в съдбата на църквата. Периодите на печатите съответстват в общи линии на периодите на седемте църкви, но докато писмата съдържат вести до истинските последователи на Христос, то печатите дават един външен поглед върху цялото християнство.
„И видях, когато Агнето отвори един от седемте печата, и чух едно от четирите живи същества да казва като с глас от гръм: Дойди [и виж]!
И видях, и ето бял кон; и яздещият на него имаше лък; и даде му се корона и той излезе побеждаващ и да победи.“ - Откровение 6:2,3
Белият кон със своя конник символизират апостолската църква от 31 до 100 г.сл.Хр., смъртта на последния апостол. Белият цвят е символ на чистотата на учението, живота и вярата на апостолската църква. Конникът е Христос и апостолите.
Изразът „побеждаващ и да победи“ изразява устремът на апостолската църква. Апостол Павел казва, че „благовестието е било проповядвано на всяка твар под небесата“ - Колосяни 1:23.
За около 30 години светът е бил евангелизиран.
„И когато отвори втория печат, чух второто живо същество да казва: Дойди [и виж]! и излезе друг кон, червен; и на яздещия на него се даде да вдигне мира от земята, тъй щото човеците да се избият един друг; и даде му се голяма сабя.“ - Откровение 6:3,4
Това е следващият период от 100 до 313 г. сл. Хр.- едикта на Константин, който дава свобода на християнската религия. Конникът е силата, която доминира в съдбата на църквата, езическите римски императори. Това е време на 10 жестоки преследвания, най-кръвопролитното при Диоклетиян. Римските императори се бояха, че влиянието на християнството расте и неговата етика за братство и любов, несъвместима с римския начин на живот, хегемония и робство ще надделее.
Червеният цвят говори за покваряване и упадък на християнството. Ориген и Климент Александрийски въвеждат в християнството учението на Платон за естественото безсмъртие на душата и задгробния живот. Библията учи, че безсмъртен е само Бог. (1 Тимотей 6:16) В този период са първите опити за въвеждане на неделята под влияние на западните епископи - малко преди 150 г.пр.Хр. Новият завет учи, че първите християни са почитали съботния ден като част от 10-те заповеди. Деяния 13:42-44; 16:13 и мн. др. В тази епоха е началото на детското кръщение, на празника Коледа, който замества римския езически празник на раждането на слънцето. Киприян (починал около 258г.) твърдял, че Римската църква е основана от ап. Петър и затова римският епископ и неговите мнения трябва да доминират над другите епископи.
„И когато отвори третия печат, чух третото живо същество да казва: Дойди [и виж]! И видях, и ето черен кон, и яздещият на него имаше везни в ръката си. И чух нещо като глас отсред четирите живи същества, който казваше:
Един хиникс пшеница за динар, и три хиникса ечемик за динар; а дървеното масло и виното не повреждай.“ - Откровение 6:5,6
Следващият период е от Миланския едикт на император Константин в 313 г. до 538 г. сл. Хр.-влизането в сила на декрета на Юстиниан, който обявява папата за цар на свещеници и го облича с политическа власт над Запада. Конникът са християнските императори от Константин да Юстиниан. Един хиникс пшеница е бил дневният порцион на един работник, а един динар дневната му надница. Средствата едва стигали за преживяването. Ечемикът бил три пъти по-евтин. В духовно отношение това означава хранене на хората със заместители на истинската духовна храна, хранене с ечемик, което е храна за животните. Така че в този печат се говори за духовен глад, но преживяването все още било възможно. В този период имало и верен остатък и дървеното масло, благодатните дарове на Святия Дух все още били в църквата. Черният цвят символизира още по-голямо израждане на християнството. През този период църквата станала популярна и се развило едно обединяване на църква и държава. Поради политически причини Константин следвал политика на смесване на езичество и християнство. Цели народи станали християнски, но си останали езичници по нрави, предразсъдъци и суеверия. През този период било въведено иконопочитанието, официално се утвърждава неделята. В 321 г.сл.Хр. Константин издава първият указ за това, а в 364 г.сл.Хр. на Лаодикийския събор църквата прави същото. Въвежда се монашеството и целибатът /безбрачието на свещениците/служби за умрели и светии, учението за чистилището.
„И когато отвори четвъртия печат, чух гласа на четвъртото живо същество, което казваше: Дойди [и виж]! И видях, и ето блед кон и името на яздещия на него беше смърт, и адът вървеше подире му; и даде им се власт над четвъртата част от земята да умъртвят с меч, с глад, с мор и със земните зверове. - Откровение 6:7,8
Този период се простира от 538 до 1517 г.сл. Хр.-от влизането в сила на едикта на Юстиниан до началото на реформацията. Конникът представлява римокатолическата църква и папите. Нарича се смърт-през средновековието официалната църква е умъртвила от 50 до 100 милиона вярващи, които не са поддържали заблудите ѝ, а са пазили истината.
Важен момент в историята на папството е обръщането на франкския цар Кловис 1 в 496 г. - така папството получава мощна армия в подкрепа на интересите си. В 508 г.сл.Хр.той унищожава арианите в Галия и се създава новата парадигмата на върховенство на религиозната власт над светската и използването ѝ за нейните цели, което е характерно за цялото средновековие (тази година беше разгледана в четвъртото видение на пророк Даниил). Бледият цвят символизира смъртта на чистата библейска истина. Библията е забранена под страх от смъртно наказание и е напълно заменена от традиции. Като посредници между Бога и човека са издигнати Дева Мария и светии, макар че единственият Ходатай е Христос (1 Тим.2:5). Свещеничеството на Христос в небесното светилище е затъмнено и напълно заменено от земно свещенство. Религията през средновековието се състои от церемонии, обреди и празници, поклонение пред чудотворни реликви-кости, ръце, коса, пирони от кръста. Греховете се опрощават с индулгенции. И така това е време на пълен духовен мрак, ноистината през това време беше запазена от верни Божии чада като богомили, валдензи, албигойци, патарени, катари, Уиклиф, Ян Хус.
„И когато отвори петия печат, видях под олтара душите на ония, които са били заклани за Божието слово и за свидетелството, което опазиха. И те викаха с висок глас, казвайки: До кога, Господарю свети и истинни, не ще съдиш и въздадеш на живеещите по земята за нашата кръв? И на всеки от тях се даде по една бяла дреха; и рече им се да си почиват още малко време, докле се допълни числото и на съслужителите им и братята им, които щяха да бъдат убити като тях.“ - Откровение 6:9-11
Исторически петият печат обхваща периода от 1517-1755 г. от времето на реформацията и ренесанса до голямото Лисабонско земетресение, което както ще видим е в шестия печат.
В тази пророчска картина мъчениците викат за възмездие. Това е една символична картина. Олтара в Стария Завет е символ на Божия народ (3 Царе 18:31,32). Както кръвта на жертвите се излива в основата на олтара (Левит 4:7), така и мъчениците са представени там. Думата душа според Библията означава целия човек, цялата личност, живота, не част от човека, която съществува съзнателно след смъртта. Бит.2:7; Екл.9:10 и мн.др. Мъчениците викат: „До кога...“ Този вик е метафоричен, както кръвта на Авел викаше към Бога от земята. (Битие 4:9,10) Това е указание за преследване във времето на реформацията, но също е било насърчение за всички мъченици от всички времена. Въпреки позора и обвиненията в еретичество и разкол, всички верни на Бога ще бъдат реабилитирани и възмездени.
„И видях, когато отвори шестия печат, че стана голям трус: слънцето почерня като козиняво вретище, и цялата луна стана като кръв; небесните звезди паднаха на земята, като когато смоковница, разклащана от силен вятър, мята неузрелите си смокини; небето биде преместено като свитък, когато се свива; и всички планини и острови се вдигнаха от местата си. И земните царе, големците и хилядниците, богатите и силните, всеки роб и всеки свободен се скриха в пещерите и между скалите на планините; и казват на планините и на скалите: Паднете върху нас и скрийте ни от лицето на седящия на престола и от гнева на Агнето; Защото е дошъл великият ден на Неговия гняв; и кой може да устои?“ - Откровение 6:12-17
С откриването на шестия печат се появяват природни феномени в преходния период между папския период и достигащи до второто пришествие. Те трябваше да служат като знаци за приближаване на пришествието. Когато Исус говори за голямата скръб от гонението на папството, Той казва, че времето ще бъде съкратено. И веднага след скръбта ще се появят тези знаци. Мат.24:21,22,29 Около 1750 г. гонението практически беше престанало и тогава се появи първият от пророкуваните знаци-едно голямо земетресение. Лисабонското земетресение на 1.11.1755 година е един от най-силните сеизмични катаклизми в историята. То разтърси голяма част от Европа, Африка и Северна Америка.
Силният трус е последван от от затъмнение на слънцето и кървавочервена луна. На 19 май 1780 г. в Северна Америка, около 10 часа сутринта се спуска необикновена тъмнина, която е траяла няколко часа. Луната през нощта е имала кървав вид. Всичко това не е предизвикано от слънчево или лунно затъмнение. И досега истинската причина не е известна на науката.
Пророчеството говори и за още едно природно явление-звездопадането. На 13 ноември 1833 г. над Северна Америка за половин час падат около 500000 метеора-цялото небе е обхванато от огнен дъжд. Всички тези феномени в природата следват точния ред описан в пророчеството и имат за цел да покажат, че настъпва т.н. в Библията „време на края“ и наближава второто пришествие.
След звездопадането се описват страхотните събития при второто пришествие. Последната част от текста описва реакцията на хората отхвърлили спасението, което Бог предлага. Те не са приели да се преклонят пред Твореца на Вселената, а сега се молят на мъртвата природа. Интересен израз е „гневът на Агнето“. Агнето е символ на кротост и доброта. Библията ни представя неизменно голямата Божия милост, търпение и любов към падналия човек. Но тъй като Бог е и абсолютна правда, търпението Му към греха не може да бъде вечно. В края, всеки, който не приеме опрощението от Бога, ще трябва да ще получи наказанието за своите престъпления. Откровение 6 глава завършва с един въпрос:
Кой може да устои ?
Седмата глава е вмъкната между шестия и седмия печат и отговаря на този въпрос.
Прочетете още..
Следваща тема: 144 ХИЛЯДИ