Иван Вазов е направил такъв опит. Направил описание на това какъв ще бъде светът в 2000-та година. Какъв процент е познал? 0 % !!! И това само след около 80 години. А как може да се предвиди човешката история след хилядолетия? Библейските пророчества обаче, правят точно това.

Една от най-характерните черти на Библията са нейните пророчества. Те заемат около 27% от нейното съдържание. Каква информация е необходима, за да се предвиди как ще се развиват народите хилядолетия напред. Това не е по силите на човешкия ум. Единствен Бог може да има познание по този въпрос. Отнасят се за личности, градове, описват развитието на човешката история. Броят им надминава 1000, като от тях над 300 детайлно описват живота на Исус Христос с подробности за рождението, живота и смъртта Му. Те отличават Библията от другите свещени книги на народите, в които няма точни пророчества. Някои от тях обхващат големи времеви периоди - 1260 години, 2300 години и много други, като събитията се изпълнявят безпогрешно.

Библията съдържа 66 книги, които са писани от около 40 души - апостоли и пророци. Първата е написана от Мойсей (пророк, законодател и религиозен водач) около 1500 г. пр. Хр., а последната от апостол Йоан около 100 г. сл. Хр. В оригинал е писана на еврейски, арамейски (смесица от еврейски, вавилонски и сирийски) и гръцки език. Понастоящем е най-четената и разпространена книга, преведена на над 2000 езика и диалекта. Въпреки че е писана в такъв отдалечен период от време, нейните пророчества се изпълняват до наши дни.

Пророчеството е послание, вдъхновено от Бога, в което Той разкрива бъдещето. Библията казва, че пророците са "говорили онова, което идва от Бога, водени от Светия Дух". Следователно, пророк е онзи, който получава Божието послание и го предава на другите.

От Вадикумранските находки на западния бряг на Мъртво море недвусмислено се установява древността и непроменеността на Библейските писания. В тези пещери, които са обитавани от калугерската община есеи, са намерени всички библейски книги с изключение на книгата Естир. Чрез датиране посредством намерени монети и чрез радиоактивния метод с въглерод-14, създаден от професор Уилиард Либи, се установява, че тези свитъци са от II-III в. пр. Хр. Те доказват, че Библията е изключително древна и запазена книга и пророчествата и са писани далече преди събитията, за които е пророкувала.

Открити са в поредица от 12 пещери в област, позната като Вади-Кумран, близо до Мъртво море, на западния бряг на река Йордан. 1947 г. Мохамед Ал Диб, момче от племето таамира обикаля хълма Кумран, търсейки загубена коза от стадото си. Тъй като не я открил, предположил, че може да е влязла в пещерата на хълма. Спуснал се по отвесната скала и хвърлил камък в нея, с надеждата че така ще накара животното да излезе. Вместо шум от уплашено животно обаче, от пещерата се разнесъл звук на строшена керамика, което привлякло любопитството му.
Там намира 45 глинени съда, старателно подредени до стената. Разочарованието на Мохамед ад Диб е било голямо, когато от делвите изважда само няколко потъмнели, слепени кожени свитъка. По-късно, в бедуинския лагер, заедно със събратята си ги разглеждат внимателно, но така и не успяват да разберат нещо от написаното. Мохамед се опитал да продаде находката си на колекционер във Витлеем, но предупреден, че може да са откраднати от синагога, търговецът ги върнал с думите - "нямат стойност".
След една година, свитъците попадат в ръцете на изследователя д-р Джон С. Тревър. Тогава се разбира важността и истинската стойност на откритието – израелското правителство откупува ръкописите за 1 млн. долара...

Освен с делото на Исус за спасение на човечеството, пророчествата особено се занимават с развитието на Божия народ. В този смисъл се хвърля светлина и на тези, които са в тясна връзка с него или му се противопоставят, а други народи, макар и значими, остават встрани от осветяването на пророчествата.
От друга страна, предвид огромните периоди от време, пророчествата често отбелязват само най-важните събития, километричните камъни на историята.
Особен фокус на пророчествата обаче, са моментите, когато Исус започва нова фаза в спасителния план. Там има много по-детайлно разглеждане на събитията и от божествена и от земна перспектива.

Когато трябва да се съобщят Божиите намерения, когато Всемогъщият предприема нещо, засягащо човечеството, Той намира подходящ инструмент, за да предупреди хората и да им даде възможност да се приготвят. Този инструмент е пророкът. Думата, преведена "пророк", е от еврейския глагол "казвам", "съобщавам". Предсказването на бъдещи събития е важна част от дейността на пророците. Пророкът е Божий говорител. Неговият пръв дълг е да говори от името на Бога думи на съвет, предупреждение, порицание и насърчение. Това е библейското разбиране на пророческото слово.

В някои случаи пророческото слово е ясно разбираемо и не се нуждае от тълкуване. В други случаи е дадено със символи така, че да може да се разбере след сериозно изследване на библейските книги.
Хубаво е да почерпим от опита на велики умове, размишлявали върху пророчествата. Да видим докъде са стигнали те. Бог ни приканва да изследваме, за да надградим над това, което те са вече са открили.

Понеже само Бог познава съвършено бъдещето, пророчествата са божествената сигнатура, божествения подпис върху Библията. Целта им е:
1. Да ни информират за бъдещето. Бог желае Неговия план да бъде известен предварително и тези, които вярват в Него да не бъдат в неведение.
2. Да утвърдят нашата вяра. Когато човек види изпълнението на Библейските пророчества през хилядолетията, вярата му не се разклаща лесно.
3. Да направим разлика между истина и заблуда. По много белези религиите си приличат: действие на една свръхестествена сила, моралност в различна степен. И понеже никой не познава бъдещето, Бог използва пророчествата като предизвикателство към фалшивите богове.
"Известете какво има да стане изпосле, за да познаем, че сте богове." Исая 41:23. Те са средство за разграничение между истинския Бог и фалшивите божества.

Веднъж скептикът Волтер се похвалил:
Омръзна ми да слушам, че 12 рибари са написали Библията и са основали християнската църква. Аз ще докажа, че само един човек със силата на своето перо може да унищожи всичко това. Само след 100 години и Библията и Христос ще бъдат забравени.
Той произнася това предсказание в своята къща. По ирония на съдбата, след смъртта му Библейско дружество закупува имота и до днес къщата му представлява огромен склад за хиляди библии.
Исус казва: "Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат." Матей 24:35

Следваща тема: