Прави впечатление, че най-общо библейските пророчества могат да се разделят на aпокалиптични - широкообхватни пророчества, които работят с голям мащаб, които като рамка обхващат цялата човешка история, и обикновени, наричани още и класически, такива които обхващат по-малък период от време. С апокалиптичните се описва цялостната политическа история на човечеството, развитието на спасителния план, историята на църквата и тези, които я преследват, а вторите като мозайка се вместват в голямата рамка на широкообхватните.

Апокалиптичните пророчества се разработват на основата на предишните дадени такива, като всяко следващо надгражда и дава повече подробности. За да можем по-добре да ги разберем, трябва да ги сравняваме, обикновено основната част съвпада с предишните или да ги разглеждаме паралелно. Така се получава една ясна и логична структура. Апокалиптични пророчества са четирите видения на пророк Даниил в Стария завет, пророческите вериги на Откровението в Новия завет, светилището, празниците и други. Понеже Бог ръководи и направлява човешката история и особено спасителния план, тези пророчества са безусловни, не зависят от човешкия отговор. Тук ще разглеждаме предимно тях.

Има много видове обикновени /класически/ пророчества, чрез които се дава по-голяма яснота на бъдещите събития. Тези пророчества, освен че се отнасят за съответното време на пророка, те могат да имат повече от едно изпълнение при подобни събития в спасителния план.
- Притчи и образи – освен духовна поука, Исус използва притчите за да даде информация за бъдещето.
- Описателни пророчества – пророкът записва това, което вижда, или му е открито от Бога. Библията изобилства с такива пророчества.
- Пророчески случки, личности, институции /типология/ – много от случките, обикновено в Стария завет служат като илюстрация на бъдещи събития и се повтарят с нови действащи лица. Например Исус обяснява, че

"както Мойсей издигна змията в пустинята,
така трябва да бъде издигнат Човешкият Син"

(Йоан 3:14).

С други думи тази история има аналог с разпятието на Исус.
Когато тези пророчества се поставят на съответното си място в широкообхватните пророчества се получава пълна информация за събитията тогава.

Едно основно правило за разбиране на Библията и респективно на пророчествата е принципът

"сола скриптура" – само Библията.

"Да не притурите нещо на думите, които ви заповядвам, нито да отнемете от тях, за да пазите заповедите на Господа, вашия Бог."

(Второзаконие 4:2)

Това може да стане и като придаваме на текста, който четем, собствени идеи, или идеите на други хора и традиционни схващания. Можем да бъдем защитени, ако идваме при Библията с недоверие към себе си (себеотрицание) и с искрена готовност да приемем истината.
Важно е, ако не знаем оригиналните езици на които е писана Библията, да сравняваме различни преводи, за да избегнем едностранчивост, дължаща се на ограниченията или предубежденията на преводача(преводачите).

"Нека прибегнат при закона и при свидетелството!
Ако не говорят според това слово, наистина няма зазоряване за тях."

(Исая 8:20).

"Защото дава заповед след заповед, заповед след заповед, правило след правило, правило след правило, тук малко, там малко."

(Исая 28:10).

Друго основно правило е, че Библията сама тълкува себе си. Когато на едно място в пророчествата има нещо неясно, често в самия текст, или някъде на друго място има обяснение по този въпрос. Писанието е ключът, който отключва самото Писание. Това е възможно поради това, че

"всичкото Писание е боговдъхновено"

(2 Тимотей 3:16),

което води и до цялостното му единство.

"Тогава им отвори ума, за да разберат Писанията."

(Лука 24:45).

Друго много важно правило е когато изучаваме Библията, и респективно пророчествата, да започваме с молитва. Когато се молим, признаваме нуждата си от ръководство от Бога, за да ни помогне да разберем вдъхновеното от Него.
Когато Даниил се моли, са му дадени разбиране и проникновение (Даниил 2:18,19).

"Отвори очите ми, за да гледам чудесни неща в Твоя закон"

(Псалом 119:18).

"Бивайте и изпълнители на Словото,
а не само слушатели, да лъжете себе си."

(Яков 1:22).

Послушанието е пътят към по-дълбокото разбиране. Ако живеем според това, което знаем, че е право, това ни приближава при Бога, и Той ще ни дава все повече светлина. Няма граници за израстването и развитието на този който е послушен.

Пророчествата, особено апокалиптичните, са изпълнени с много символи, за да се предаде истината. Има лъвове с крила, леопард с четири глави, звяр със 7 глави и 10 рога, агне със 7 рога и 7 очи и много други.
За да разберем значението на символа, трябва първо да проверим дали това не е дадено в съответното видение, и ако не, важно е да проучим употребата му в цялата Библия.
От друга страна, обикновено на тези символи са дадени такива белези, които определено насочват към силата, която представляват.

Един човек бил прочут с това, че имал най-хубавата ябълкова градина. Един ден негови приятели дошли, за да опитат ябълките. Когато дошли до първите дървета и ги опитали, били крайно разочаровани. Запитали го:
- Такива ли са твоите ябълки?
Собственикът отговорил:
- Влезте по-навътре, тези ябълки в края пазят градината от лоши хора, които, като ги вкусят, не влизат повече.

Чрез символите Бог запазва Библията от злите земни сили, които биха се опитали да я унищожат, ако описанието им беше по-ясно. И от друга страна развиват прилежанието на добрите хора и задълбочават разбирането им за Писанията.

До края на ХІХ век за древността се е знаело много малко. Били известни много древни паметници, но записаното на тях оставало тайна и написаното в Библията било смятано за древни овчарски песни и легенди.
Повратна точка било откриването на Розетния камък, египетски паметник написан на три езика - египетски йероглифи, египетско народно писмо и гръцки език.
След разчитането на йероглифите от блестящия млад учен Шамполион и разбиране съдържанието на древните паметници, с археологичните разкопки при Вавилон, Ниневия, откритите глинени плочки при Ебла, откриването на Содом и Гомор на дъното на Мъртво море и мн. други, се потвърждава истинността на библейските доклади за древните цивилизации. Оказва се, че Библията е една истинна книга и по отношение на историческите събития, които описва.

"Същността на Твоето Слово е истина.."

(Псалми 119:160).

Въпреки, че е писана от около 40 автори за 1600 години, Библията има дълбоко вътрешно единство и непротиворечивост.
Често един автор с по-късното си творчество отрича това, което е писал преди. В Библията обаче, хора, които са живели в различни епохи, които не са имали възможност да се консултират един с друг, които дори пишат за събития след хилядолетия са в абсолютна хармония един с друг.
В нея откриваме същата мъдрост, порядък, хармония и закон, както в другото творение на Бога - природата. Това особено се отнася за хармонията в пророчествата.
Цялата Библия и пророчествата откриват една Личност. Старият завет, писан преди Христос, говори за Спасителя, който ще дойде, а Новият завет представя Спасителя, Който вече е дошъл.

Преди много години eдин полицай бил изпратен от Англия на остров Питкерн, намиращ се между Южна Америка и Австралия, като представител на реда. Сутрин, когато жителите излизали, всеки по работата си, се шегували с него: "Полицай на остров Питкерн! Не знаеш ли, че за теб няма да има работа тук." От много години не се помни да е имало престъпления, няма полиция, няма армия, няма съдилища, затвори, кръчми... Няма решетки и алармени системи... На този остров всички са християни. Островът е пример за това каква радикална промяна става с човека, когато приеме истините на Библията. А разбирането на пророчествата е особено важно за приемането ѝ, като Божия книга.

Скептикът Волтер (1694-1778) не е могъл да избегне големия въпрос относно редът във всемира. Той пише:

"Светът ме затруднява и аз не мога да мисля, че този часовник съществува и няма часовникар.. Атеистите никога не са отговорили на тази мъчнотия, че един часовник доказва часовникаря."

Еврейският стар завет съдържа 24 книги, разделени на 3 дяла.

1-вият дял се нарича Тора, в превод "УЧЕНИЕТО".
В него са петокнижието - Битие, Изход, Левит, Числа и Второзаконие.

2-рият дял се нарича Невеим, в превод "ПРОРОЦИТЕ".
Те са категоризирани в 2 групи - ранните пророци и късните пророци.
Ранните пророци са книгите Исус Навин, Съдии, Книгите на Самуил и книгите на царете.
Късните пророци са книгите на Исая, Еремия, Езекил, и четвъртата книга е на 12-те пророци.

3-тият дял е Кетобим, в превод "ПИСАНИЯТА".
Това са книгите Псалми, Притчи, Йов, Песен на Песните, Рут, Плач Еремиев, Еклесиаст, Естир, Даниил, Ездра, Неемия и Летописи.